Изкуство ли са графитите?

16 декември 2018 г., 12:00
292

Снимка: Shutterstock

Ако напишем „графити” в интернет енциклопедията Уикипедия, ще прочетем следното определение: „Графити са рисунките или надписите на обществени места (стени на къщи, метрото, улицата), обикновено изпълнени със спрейове. Те са част от неформалната градска култура, но корените им са в най-древното минало (скалната живопис например).” Още по-интересното е, че ако напишем „вандализъм”, ще видим: „Вандализъм е безсмислено разрушаване на изграденото от други хора. Квалифицира се като натиск върху културата или дори подигравка. Пример за вандализъм са графитите. Често те са художествени, но пак са нелегитимни, все едно да си земевладелец без документ за собственост (нотариален акт).”

Излиза, че еднозначен отговор на този въпрос няма. Нека обърнем по-голямо внимание обаче на графитите като изкуство – те имат история, могат да превръщат грозното в красиво, изразяват въображението и светогледа на своя автор, разкриват таланта му, пречупват действителността през призмата на необикновени цветове и форми.

Най-старите графити се появяват в дълбока древност. Още тогава градските стени в Гърция и Рим често били изрисувани с различни имена или цели протестни поеми. Това е история. Всяко изкуство има история. Графитите стават популярни в Ню Йорк през 70-те години на 20-и век и са форма на социален протест и маркиране на територия. Обикновено се приема, че това е територия на младежката субкултура, тъй като чрез нея младите хора изразяват себе си. В Европа графитът е най-широко разпространен във Франция, Испания, Великобритания, а днес за негова столица се смята Лондон. Графити културата набира скорост и в България. През последните 10 години в повечето от големите ни градове непрекъснато се появяват нови и нови “рисунки”. Стени на изоставени сгради, трафопостове, мостове и всякакви други свободни пространства бързо биват усвоени. Пионерите в жанра вече са професионалисти, участват в редица национални и международни състезания и представления. Магазините „На Тъмно” например допринасят доста за популяризирането на този вид изкуство – техните обекти из цялата страна са изрисувани отвътре и отвън с най–разнообразни проекти.

Самите графити художници се разграничават от обикновените „драскачи”, които загрозяват обществени и жилищни сгради, църкви, училища, оставяйки просто подписа си. Първите са хора на изкуството. Вторите са хулигани, задоволяващи тийнейджърските си влечения. Те държат да се прави разграничение между графит, което по същество е рисунка или картина, и таг, което е просто драсканица или подпис. Учители и психолози са на мнение, че повечето „драсканици” по стените са израз на отчаяното желание на младото поколение, което те наричат „забравените деца”, да бъде забелязано. Те определят подобни прояви като вандализъм и форма на агресия, а причините за това са сериозни и дълбоки – и в училищната , и в държавната ни система. Това е и обяснението графитите да се свързват най-често с думи като „субкултура”, „бунтарство”, „вандализъм”.

Дали обаче и истинските художници не са минали през етапа на „драскането”, докато не развият таланта си? Психолог от столична гимназия разказва, че е бил силно впечатлен от една група от Търговище, в която децата наистина са правили изкуство. В началото са ги гонили, но после и собственици на заведения започнали да ги канят да разкрасяват интериора на баровете. Все повече училища гласуват доверие на такива художници и им разрешават да изрисуват стените и отвътре, и отвън. Сред подобни рисунки има впечатляващи проекти, които действително са дело на талантлива ръка. Подобни графити със сигурност съживяват сградите, побеждават сивотата. Но те са дело на взаимно съгласие и са безспорен израз на талант. В Стокхолм например повечето метростанции са изкусно изрисувани и са познати като „най-дългата художествена галерия в света”. Колоритният подземен живопис привлича все повече посетители, някои от които са отишли специално за да ги видят. Също като да си купиш самолетен билет за Париж, за да посетиш Лувъра.

Графитите набират популярност и на хартия – напоследък може все по-често да се видят художници със спрейове и маска, кръстосали крака на „Витошка”, а около тях – събрало се множество. Тези гледки са често срещано явление в цяла Европа. Те са доказателството, че графити изкуството привлича публика, която е любопитна към този нестандартен начин да се нарисува картина. Най-често произведението се продава веднага след като бъде завършено пред очите на хората. И може би точно това го прави и толкова популярно – на човек му е приятно да притежава крайния резултат от един творчески процес, на който е бил свидетел.

Графитите говорят и за сблъсък на поколенията. Наложително е обаче войната между обществото и графити-творците да спре и да се намери общ език. Това може да стане само когато хората са информирани за този вид изкуство, когато го разберат и когато се отстранят незаконните „драскачи” на фасади. Само тогава ще се изпълни и основната на графити-художниците - да направят света по-красиво място за живеене.

Цветелина Велчева

Ключови думи:
Коментари