Полът ѝ не е основната причина за заличаването на спомена за нея, твърди канадски учен.

Хатшепсут – една от най-влиятелните и успешни владетелки в историята на Древен Египет, е управлявала преди близо 3500 години. Въпреки това много от нейните постижения са били систематично унищожени след смъртта ѝ. Дълго време се смяташе, че това е било мотивирано от факта, че е жена-фараон, но ново изследване на Университета в Торонто предлага различна перспектива.

Жената, която предшества Клеопатра с 15 века

Хатшепсут е била съпруга на Тутмос II, а след смъртта му – регент на младия Тутмос III, своя доведен син. Впоследствие тя укрепва позициите си и се провъзгласява за фараон, с всички символи и титли, традиционно запазени за мъжете.

По време на нейното управление Египет преживява икономически и културен разцвет:

  • Разширява търговските пътища;

  • Поръчва монументални строежи, сред които е и уникалната ѝ гробница в Луксор, в Долината на царете.

Дълго смятано: мъжката вражда срещу успешна жена

Десетилетия наред археолози и историци вярваха, че Тутмос III заличава паметта за Хатшепсут по лични причини – като акт на отмъщение или завист към жена, управлявала Египет успешно. Смяташе се, че той е воден от желание да утвърди мъжката доминация в наследствената линия на фараоните.

Нов прочит: не от омраза, а от ритуална необходимост

Канадският изследовател Джун Уонг твърди в ново проучване, публикувано в списание Antiquity, че прекомерно се е акцентирало върху пола ѝ като обяснение за заличаването на нейното наследство.

„Много е романтично да мислим, че Хатшепсут е била атакувана, защото е била жена. Но реалността може да е много по-ритуална и прагматична“, казва Уонг пред AFP.

Какви са истинските мотиви на Тутмос III?

Изследването предполага, че действията на Тутмос III са били продиктувани не от лична вражда, а от:

  • Ритуални и религиозни нужди – елиминиране на енергийното влияние на предходния фараон;

  • Политическа цел – утвърждаване на своята легитимност;

  • Практически съображения – например използване на каменни статуи на Хатшепсут като строителен материал за нови храмове.

Статуите – унищожени или пренасочени?

Уонг обръща внимание и на нов анализ на архивни данни, според който някои от повредените статуи на Хатшепсут може би не са разрушени злонамерено. Вместо това, те са повторно използвани или третирани по същия начин като тези на други фараони, след края на тяхната власт.

„След смъртта ѝ тя е била третирана по същия начин като предшествениците си“, обобщава Уонг.

Защо това има значение днес?

Този нов прочит променя начина, по който гледаме на ролята на жените във властта в древността, но и върху самата археологическа интерпретация на историята.

Сложността на действията на Тутмос III показва, че древните лидери не са били ръководени само от емоции или полови предразсъдъци, а често от ритуални, религиозни и стратегически мотиви.