Когато чуем фараон, обикновено в съзнанието ни изникват имена като Тутанкамон, Рамзес или Хеопс – какво е общото между тях: че всички те са мъже.

Но е имало и жена фараон. Нейното име е Хатшепсут и е управлявала цели 21 години.

Когато е била само на 15 години, губи баща си и се превръща в негова законна наследница, изправяйки се пред неочаквани предизвикателства. Тя е била омъжена за своя полубрат (с общ баща) Тутмос II, както е повелявала традицията. На престола се възкачва именно той, а тя приема титлите „Божествена съпруга“ и „Велика царска съпруга“.

Животът обаче й поднася още изненади. Съпругът й умира твърде млад от сърдечни проблеми и тя остава сама с дъщеря им срещу злонамерените придворни.

Според традициите синът на съпруга й (роден от негова държанка) е негов законен наследник – той обаче е твърде малък, за да изпълнява служебните си задължения. Хатшепсут би могла да прибегне до всякакви средства (дори отнемане на живота на невръстния – нещо, което не е било рядкост за онези времена) само и само да се домогне до властта. Само че честта и моралът не са й позволили да извърши подобно деяние.

Решава да потърси помощта на свои довереници, които преди са били близки на нейния баща хора и взема нещата в свои ръце.

Хатшепсут поема вместо невръстния държавните дела и е коронясана като фараон. Всъщност първите 7 години от управлението си е преди всичко в ролята на регент. Затова и на голяма част от скулптурите е изобразена с малкия фараон.

През цялото това време изучава тънкостите на държавните дела и е твърдо решена да управлява царството. Дръзка, волева, упорита и целенасочена, тя се самопровъзгласява за фараон. Разчита на чара и ума си, за да постигне споразумение с жреците. От този момент нататък започва да се облича като мъж – дои носи фалшива брада и променя името си, като отстранява от него окончанието за женски род.

Остава в историята като мъдра владетелка. Въпреки че оглавява военни походи към Палестина, Синайския полуостров и Южна Сирия, тя избягва да води войни за териториално разширение. По нейно време са извършени големи строежи, като грандиозния храм в Дейр ел-Бахри и разширението на храма на Амон в Карнак. Акцент от управлението й е също разширяване на търговските мрежи.

Тя управлява почти 22 години – успешно и мирно. Наследникът участва в управлението като голям, но остава в сянката на леля си. Той поема управлението едва след смъртта на Хатшепсут.