Домашните любимци на фараоните

02 март 2019 г., 15:01
3815

MasaMima / Shutterstock

Египетски фермер копае земята близо до селището Истабъл-Антар през не толкова далечната 1888 г. И открива масов гроб.

Погребаните обаче не са хора - фермерът се натъква на невъобразимо количество мумифицирани древни котки. Това не са една-две случайни находки, а десетки, стотици, хиляди и дори стотици хиляди мумифицирани котки – цял подземен слой, по-дебел от много въглищни пластове, от десет до двадесет реда котешки мумии на дълбочина.

По-добрите образци са разпродадени от селските деца на туристите, останалото е използвано за... наторяване. Известен е случай, когато моряци от европейски страни използват мумиите на котки като баласт за корабите, а след пристигането в пристанището тези реликви са надробявани и продавани на фермерите като тор. Например 180 хил. мумии с тегло около 17 тона са изпратени да подхранват полетата в Ливърпул.

Не е тайна, че в Древен Египет в мумии били превръщани главно свещени животни, например крокодили и ибиси, а така също и части от животни, за да послужат за храна на човека в неговия задгробен живот. Но, както съобщават археолозите на един от екологичните симпозиуми в Далас, учените до момента не са отделяли достатъчно внимание на мумиите на животни и те са останали практически неизучени.

„И едва сега - твърди археологът Салима Икрам - учените, изследвайки мумиите на животни, започват да се сещат, че те са способни да разкажат твърде много.” Изучавайки мумиите, може да се направят изводи за климатичните и природните условия в района на река Нил, съществували преди няколко хиляди години. Например

повече от един милион ибиса били погребани в Хермополис. Заради сухия климат в пустинята в съвременен Египет подобни птици вече не съществуват. Много видове мумифицирани риби, съхранявани в колекциите на музея в Кайро, днес вече не обитават водите на Нил. Изучавайки съхранилите се частици от мумии, учените могат да разберат какви растения са преобладавали на територията на Древен Египет.

Службите за ритуални услуги, изготвящи мумиите на хора, предлагали и мумифициране на животни. Този процес бил доста трудоемък и продължителен.

В началото мумификаторът изваждал вътрешните органи, след това тялото се натривало със специален разтвор, който способствал за обезводняването му. Няколко седмици по-късно тялото било щателно подсушавано, намазвано с масло и така „обектът” бил готов за вечен живот. Днес на учените е добре известна технологията на мумифициране, но някои методики все пак остават неразгадани засега.

В музея на Кайро група специалисти под ръководството на Салима Икрам се заели с изучаването на процеса на изготвяне на мумии на зайци. Повечето експерименти по мумифицирането преминали успешно.

Но един от зайците се взривил три седмици след като бил обработен със специалния разтвор.

В колекцията на каирския музей има каменен саркофаг с гравирана отстрани котка. Твърде дълъг дори за съхранение на човешка мумия, този саркофаг станал последно пристанище за любимата котка на една от принцесите. Както смята Франк Юрко, специалист по Египет в един от музеите на Чикаго, надписът на саркофага свързва котката с бог Озирис. Любимите питомци на богатите египтяни често съпровождали своите стопани в задгробния им живот.

В гробниците на мумиите на домашни животни имало всичко необходимо за комфортен „живот”. От вътрешната страна на саркофазите често били изобразявани кучета, преследващи дивеч; маймуни, които ядат най-добрите плодове; котки, играещи с топка, и дори дървени столчета, в чиито крачета те можели да си острят ноктите. Възможно е домашните любимци да са умирали от естествена смърт. Та нали, по думите на археолозите, при използване на рентгенови лъчи в мумиите на животните не били открити никакви травми.

Съдбата на други животни обаче далеч не била толкова щастлива. „Повечето мумифицирани животни

били убити по време на ритуали за омилостивяване на боговете”,

твърди Франк Юрко. Ибисите в Хермополис били принесени в жертвен дар на бог Тот, също както и хиляди мумифицирани бабуини. В Сакара, старинния „град на мъртвите”, около 10 хил. котки били принесени в жертва на богинята Бастет. На животните просто им били извити вратовете.

Огромни гробища на животни били разположени на територията на Египет около 700 г. пр.н.е. В този период почти нямало животни, които да избегнат жестоката разправа. Такава съдба била отредена за гъските, гущерите, скорпионите, маймуните и, по думите на Юрко, на „почти всички видове животни, които може да си представите”.

 За разлика от котките, кучетата не били обожествявани в Древния Египет.

Изключение прави едно конкретно създание, известно като кучето на Сет. То изглеждало примерно така, както съвременните хрътки.

Очевидно египтяните също са мислели, че кучетата са по-склонни на взаимна любов с човека, поради което им давали имена като на останалите членове на семейството. Да не забравяме освен това, че във времената на фараоните имената имали магическо значение. Най-знаменитото куче на древността принадлежало на известен фараон, живеещ в Тива през ранното Средно царство. Неговото име било Ваханк, а в гробницата му са изобразени пет кучета. Вероятно той се е надявал да бъде придружен в отвъдното от своите любими песове. Под всяко куче е написано неговото име. Три от тях са преведени като Газела, Черния и Готварски котел. Последното име буди недоумение, но не е толкова трудно да му се намери обяснение. Готварските котли са пълни с храна и това куче навярно е притежавало завиден апетит.

Сред любимите животни на фараоните може да се посочат и конете, които били доста редки в Древен Египет. Сенмут – фаворит на царица Хатшепсут, мумифицирал неголяма кобила и я погребал близо до своята бъдеща гробница. Той очевидно бил любител на животните, защото и любимото му куче е погребано заедно с него.

Нубийските царе от времето на 25. династия били страстни любители на конете.

Един от неудачните египетски началници, чийто град бил обкръжен и покорен от основателя на нубийската династия Пианхи, едва не се лишил от главата си, когато победителят открил, че конете на покорения управник много силно са пострадали по време на продължителната обсада. Пианхи бил много по-огорчен от съдбата на конете, отколкото от мъките на гражданите, които умирали от глад, и от страданията на воините от двете страни, които дали много жертви и ранени.

 Маймуните също не били подминати от вниманието на египетските владетели. На редица рисунки те са изобразени замислени, седящи под креслото на своя стопанин, на мястото, което обикновено заемала домашната котка.

Невероятно е, но древните египтяни

използвали бабуините като свои помощници в лова.

Бабуинът бил смятан за свещено животно, като култът към него се свързвал със слънчевия култ, тъй като при изгрев слънце планинските бабуини издават радостни викове. Свещените маймуни живеели в храмовете в огромни клетки с финикови палми, а дресирани маймуни дори участвали в религиозните мистерии. На едно изображение на Монтухерхепешеф маймуна държи ловно куче на къс повод. По време на лов маймуните били използвани като примамка за дивите зверове, както и за откриване на птичи гнезда и заешки дупки. Добре обученият бабуин се преструвал на ранен и отвеждал преследващия го хищник до засадата на ловците.

Наред с домашните и дивите животни в жертва на боговете били принасяни и техни свещени събратя. Древните египтяни вярвали, че бог се намира в тялото на животното, докато то е живо, а след смъртта му преминава в друго тяло. И поради това стопанинът на питомец отделял голямо внимание на неговата мумия.

С особени грижи в Древен Египет се ползвали свещените бикове, използвани в култа към Апис. Хората вярвали, че тези животни представляват физическо въплъщение на бог Озирис на земята. Особено развит бил култът към бика в Мемфис. За да получи толкова висок „пост”, бикът трябвало да покрива определени условия: на челото му трябвало да има бял триъгълник, на шията – петно, напомнящо орел, а отстрани – петно във формата на растяща луна.

Свещеният бик Апис живеел в специален “апартамент” -

пред храма на бог Птах за него било оборудвано заграждение, където приемал дарове. Щом бикът умирал, египтяните обявявали дълъг пост, но след това жреците започвали да търсят нов петнист кандидат. Между другото свещеното животно не отивало за котлети.

През 1851 г. френският археолог Огюст Мариет открил в Сакара знаменития Серапеум - комплекс от подземни погребални камери. Мумифицираните бикове се намирали в саркофази от розов гранит, варовик, базалт. Саркофазите били монолитни и достигали до 4 метра височина, а теглото им било около 70 тона. Салима Икрам предполага, че при мумифицирането на биковете вътрешните органи не били изваждани, а само ги отделяли един от друг, обработвали ги и ги връщали по местата им. Сухожилията на предните крака на биковете често били срязвани и по този начин животните можело да лежат в саркофазите в позата на сфинкс.

Служителите на култа към крокодила също мумифицирали своите идоли. В колекцията на музея в Кайро се намира изкусно обработена мумия на шестметрово влечуго. Античните автори споменават, че крокодилите като свещени животни често били украсявани с гривни и обеци.

В Тива съществувал особен култ към един „питомен” крокодил,

който живеел там и непрекъснато получавал знаци на почит и благоговение. Но, както твърди Херодот, не във всички градове на Египет крокодилът бил свещено животно. Така например в Елефантина и околностите хората често слагали на трапезата си крокодилско месо.

Крокодилът, олицетворяващ бог, имал правото на „интимна близост” със специално подготвена - очевидно с помощта на омайни растения - девойка. Случвало се нещастната избраница на боговете да умира в страшни мъки от „ласките” на зъбатото влечуго, а друг път тя намирала гибелта си в устата на своя „партньор”.

Бог Себек бил изобразяван с глава на крокодил. Надписи в пирамидите споменават за Себек като за владетел на Шедет и Фаюм, значението му било толкова голямо, че той бил включен в теологичната система в качеството на син на богинята Нейт. В епохата на 12. династия неговото име вече било Себек-Ра и тогава бил почитан като слънчево божество. Трудно е да се разгадае първоначалното значение и смисъл на бога крокодил и е непосилно за днешните учени да разгадаят защо жителите на Омбос и Фаюм изведнъж решили да направят крокодила свое висше божество и покровител.

Така или иначе, древните египтяни се кланяли на бог Себек, който се асоциирал с фертилността, защитата и властта на фараона. Отношението към него било двойствено: понякога те ловували крокодили и оскърбявали по този начин Себек, друг път виждали в него защитник и източник на върховна власт.

Херодот пише, че през 5. в. пр.н.е. някои египтяни държали крокодили в качеството на домашни животни.

Мумифицирани били също и части от животни

те служели за храна на умрелия човек. Тези „кулинарни” мумии били погребвани заедно с хората. Рентгеновите изследвания на някои безформени находки показват, че вътре се намират великолепно съхранили се патици, опашки, ребра от волове и др. Целият дивеч се разфасовал по такъв начин, че да бъде удобен за приготвяне на различни ястия. Изхождайки от това, учените правят извода, че жителите на Древен Египет много обичали месната храна и били твърде далеч от идеите на вегетарианството.

Понякога сред бинтовете вместо мумии на животни се откриват само няколко кости. Рентгенът на една от мумиите на крокодил показал, че главата му била обвита в бинтове, предназначени за опашната част. Според учените някои мумификатори проявявали небрежност, невнимателно и не твърде уважително се отнасяли към своята толкова почитана професия, оставяйки за поколенията поредното доказателство, че халтурата не е от вчера.

Автор: Владимир Йонев                                                                                                    

Ключови думи:
Коментари