Северните хора били прочути и с музикалните си умения, и с празненствата, на които били майстори. Всеки ден устройвали веселия и пиршества, танцували и свирели на лира.

“Болести никога не навестяват тази свещена раса,

далеч от тежък труд и битки, те живеят необезпокоявани от безмилостната мъст на съдбата”, описва ги древногръцкият поет и писател Пиндар през 5. век пр.н.е.

Вероятно благодарение на тази сигурност и спокойствие хиперборейците са живеели по 1000 години, както гласят легендите. 

Този северен народ е тясно свързан с гръцките богове. Според описанията на Пиндар

Аполон прекарвал всяка зима

в страната отвъд северния вятър. Местните пък му пращали в Гърция, на неговия остров Делос, всяка година за дар първите  плодове, които узрявали, твърди Плиний Стари. Същото с големи подробности разказва и Херодот шест века преди него. Пак според Пиндар Херакъл донесъл тъкмо от Хиперборея маслиновото дърво, чиято клонка се превърнала в символ и награда на победата в олимпийските игри.

И Персей често посещавал слънчевата страна, а нейният народ му дарил крилатите сандали, вълшебната торба и шапката невидимка, с помощта на които успял да убие Медуза Горгона.

Митология и история са така оплетени в разказите за тази приказна страна, че и до днес поддържат мистиката за нея. Все пак има и някои, смятани за веществени доказателства за съществуването на Хиперборея. Това са няколко

географски карти, най-важната от които е

на известния средновековен картограф Герхард Меркатор, издадена от сина му Рудолф през 1595 г., в центъра на която се вижда легендарният континент Хиперборея. В средата му има огромно езеро, от което четири реки се изтичат към океаните. Карта с митичната страна изготвя и колегата му Абрахам Ортелиус.

През 17. век скандинавците се самоидентифицират с изчезналата цивилизация. В Швеция дори твърдят, че Скандинавският полуостров всъщност е и Хиперборея, и Атлантида.