Загадката Хиперборея е толкова стара, колкото и Атлантида. Много гръцки и римски историци са разказвали за тази легендарна страна. Съществувала ли е наистина, или е само част от митологията, в която сме повярвали така, че продължаваме да я търсим и днес? И ако я е имало, къде точно се е намирала?

За разлика от Атлантида, която човечеството, в усилията си да я открие, е разходило из всички океани и морета, за Хиперборея се знае, че се е простирала някъде на север, и то вероятно в земите на днешните Европа или Азия. Дали обаче Гренландия, Сибир, Китай или пък цяла Арктика? Споровете продължават.

Буквално Хиперборея означава “отвъд Борей”,

т.е. отвъд северния вятър. Това е била най-северната страна, за която древните гърци са знаели, но както за тях, така и за римляните тя е била абсолютна тера инкогнита. Никой от тях не е бил неин съвременник.

“Повечето изследователи са на мнение, че цивилизацията на хиперборейците е съществувала преди около 15-20 хил.  години”, казва руският учен Валерий Демин, който упорито издирва останки от нея на Колския полуостров и твърди, че тя  се е намирала именно там. Според него това са били високоразвити същества и са притежавали дори летателни апарати.

Но откъде се е взела тази високоразвита цивилизация толкова отдавна?

Ако вярваме на някои легенди, хиперборейците са извънземни, които се движели из Вселената и в един момент колонизирали част от Земята. Настъпил обаче голям катаклизъм и унищожил Хиперборея. Оттук нататък има различни варианти. Единият – че следващият цикъл от човешкото развитие продължил на също толкова митичния континент Лемурия, но със съвсем друг вид същества, вторият – че част от северните хора успели да оцелеят, преминавайки на юг, като от тях произлезли предците на бялата раса, третият – в който на никого не му се иска да повярва, че всички там, в Арктика, са измрели. Между другото това за расата по-късно е използвано дори от нацистите в тяхната идеология.

Във всички намерени или цитирани ръкописи се твърди, че Хиперборея е страната на вечната пролет, където

слънцето грее 24 часа в денонощието.

Значи няма грешка – трябва да става дума за земи около Северния полюс.

“Зад Рипейските планини, от другата страна на Аквилон (древноримското название на северния вятър, еквивалент на гръцкия борей), живее щастлив народ, който се нарича хиперборейци, достига преклонна възраст и се прославя с чудни легенди. Слънцето там грее половин година... от пролетното до есенното равноденствие светилото изгрява само веднъж и залязва само един път. Цялата страна е на слънце, с благодатен климат, без никакъв вреден вятър... Не бива да се съмняваме в съществуването на този народ”, пише римският учен Плиний Стари в своята “Естествена история” през 1 в. сл.н.е.

Той продължава описанието си с това, че хиперборейците не познават дисхармонията и тъгата. Смъртта им настъпва чак когато се уморят от живота, когато са му се насладили достатъчно. Тогава организират угощение, а после просто скачат в морето от някоя скала.