Можем да измерваме прогреса на човешката цивилизация по няколко начина. Например на базата на увеличението на световното население, на възхода и падението на империите или на нашата технологична способност да достигнем звездите.

Но съществува и един далеч по-простичък начин – като изчислим количеството енергия, което използваме във всеки един момент. В края на краищата ние сме достигнали определен етап от развитието си, в който способността ни да усвояваме енергията е едно от най-полезните ни умения.

Ако приемем, че цивилизации на други планети притежават сходни умения, то консумацията на енергията на даден вид представлява добро приблизително мерило на неговата технологична мощ. Точно това е идеята на т.нар. скала на Кардашев.

Руският астрофизик Николай Кардашев я предлага за първи път през 1964 г. Той разделя цивилизациите на три вида – планетарни, звездни и галактически.

Цивилизация от тип I е способна да използва енергия в мащаб, равняващ се на количеството звездна енергия, която достига нейната планета. Видовете от тип II усвояват енергията на своята собствена звезда, докато тип III – на цялата галактиката, в която се намират.

Идеята е популяризирана допълнително от Карл Сейгън, който предлага една по-голяма измерителна скала, която не се състои просто от три типа.

Какъв тип цивилизация сме ние? Въпреки че човечеството използва огромно количество енергия, ние не успяваме да се вместим дори в тип I.

До Земята достига средно около 1016 вата слънчева енергия, а в момента човечеството потребява около 1013 вата. Ако използваме скалата на Сейгън, то ние в момента сме около 0,73.

Всъщност като се има предвид, че ние сме нищо и никакви еволюирали примати, подобно постижение не е чак толкова зле. Но ще достигнем ли някога тип I? Все пак не можем да уловим цялата слънчева светлина, достигаща Земята, и да продължаваме да имаме обитаема планета.

Трите типа цивилизации по скалата на Кардашев. Източник: Wikipedia, cc-by-sa 3.0

Нов научен труд, публикуван наскоро в arXiv, разглежда именно този въпрос. В него изследователите проучват три основни източника на енергия – изкопаеми горива, ядрена енергия и възобновяема енергия – и изчисляват техния потенциален растеж с течение на времето.

От една страна, достигането до тип I изглежда нещо сравнително лесно. Ако превърнем производството на енергия в основен приоритет, рано или късно ще се превърнем в цивилизация от тип I. Всеки енергиен източник обаче си има и своите ограничения.

В един екстремен случай – например като започнем да горим всяко едно изкопаемо гориво, с което разполагаме – това ще доведе до ниво на изменение на климата, което ще сложи край на нашето съществуване (посредством т.нар. Велик филтър). Ако всички измрем, то не бихме могли да се превърнем в тип I.

Ето защо екипът решава да подходи по малко по-различен начин и анализира физическите ограничения на всеки един тип енергиен източник и ги напасва спрямо необходимостта да ограничим изменението на климата и нивата на замърсяване.

Учените откриват, че дори с реалистични ограничения е възможно човечеството да достигне тип I. Лошото е, че това ще се случи най-рано през 2371 г.

Това не е задължително нещо лошо. Скалата на Кардашев един сравнително несъвършен инструмент за измерването на мащаба на човешката технология. Да, модерните цивилизации се нуждаят от значителни количества енергия. Ние обаче вече видяхме как ниско енергийните изчисления и увеличената ефективност ни позволяват да намалим или да изравним кривата на енергийната ни консумация и едновременно с това да продължим да се развиваме в технологичен план.

Също така макар и настоящото проучване да ни показва как можем да се превърнем в цивилизация от тип I, напълно възможно е един ден да се развием до такава степен, че да осъзнаем, че това реално не е необходимо.

Източник: Universe Today