Докато Земята се върти, тя засмуква въздуха със себе си и завърта атмосферата с малко по-бавна скорост, отколкото се върти самата планета. Това важи и за газови гиганти като Юпитер. Венера обаче е аномалия. Нейната гъста атмосфера не само че се върти по-бързо от планетата, а го прави 60 пъти по-бързо. Най-накрая данни от космическия апарат „Акацуки“ позволяват на астрономите да обяснят тази мистерия.

Венера, известна още като „адския близнак“ на Земята – се завърта за 243 дни около своята ос. Това я прави единствената планета, чийто ден е по-дълъг от годината ѝ. Съответно – тя има минимален момент на импулса, който прехвърля на атмосферата си. Въпреки това вместо да са сравнително спокойни, ветровете, силни като урагани, се увеличават колкото по-нависоко се изкачваме. На облаците, намиращи се на 70 км над повърхността, им трябват само 4 дни, за да обиколят планетата. 

Д-р Такеши Хоринучи от Университета на Хокайдо използва ултравиолетовите и инфрачервените камери на космическия апарат „Акацуки“ на Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA), за да проследи движението на наситените със сярна киселина облаци. При това по начин, който не е бил правен досега. Той забелязва също така, че температурният градиент между екватора и полюсите е много по-нисък, отколкото би трябвало (което означава, че най-вероятно облаци от различни ширини се смесват).

„Тъй като подобна циркулация би трябвало да промени разпространението на вятъра и да отслаби суперротационния пик, това ни говори, че съществува друг механизъм, който подпомага и поддържа ветровете, които наблюдаваме“, казва д-р Хоринучи.

Той и колегите му пишат в Science, че топлината от Слънцето затопля „дневната“ страна на Венера – особено тропическата зона. Това създава топлинен прилив от тази гореща точка, простиращ се до нощната страна и до по-високите ширини.

Ето как Венера поддържа своята суперротация. Източник: Planet-C project team

Тази идея не е нова, но е една от няколкото потенциални обяснения на феномена. Според други турбуленцията и други атмосферни вълни допринасят за формирането на глобалните ветрове. Д-р Хоринучи обаче твърди тъкмо обратното – тези ефекти забавят съвсем слабо ветровете, които иначе биха били много по-бързи.

Източник: IFLScience