Мъжете имат странното схващане, че не трябва да се страхуват, че тяхната задача е да покорят природата и себе си. И наистина, мъжете са направили невероятни неща, правили са велики скокове в мрака и са се завръщали с великолепни карти на Тера Инкогнита, но в края на краищата всеки мъж се срамува от страха, че не е истински мъж. Срамът му се проявява като свръхкомпенсация, когато се показва или когато тормози другите, или в мълчаливо избягване на реалната задача в живота.И пак, оздравяването на мъжа започва в деня, в който той може да започне да бъде честен със себе си, в деня, в който разбере, че животът му е движен от страх, когато може да се съпротивлява на страха, който застрашава да го погълне.

3.Силата на женския принцип е огромен в психическата динамика на мъжете. Най-силното психично влияние в живота на мъжа при нормални обстоятелства оказва неговата майка. Поради силата на това психическо присъствие, което той винаги повече или по-малко не осъзнава, мъжът развива изопачена връзка с женското начало по четири основни начина.

Първо, мъжете придават твърде голяма психологическа сила на жените, т.е. те проецират огромността на своя майчин комплекс върху жените. И така, мъжете, уплашени от една женска сила, ще се опитват да се харесат, да контролират или да избягват конфронтации с нея.

Второ, мъжете са ужасени от своята женска страна. Те свързват своя емоционален живот, своите инстинкти, своята способност за нежност и грижа с вече установената женска природа и съответно се дистанцират. 

Трето мъжете са несигурни в своята сексуална идентичност и родови роли, те се плашат и отричат онези части от себе си, които не влизат в тесните колективни граници. Хомофобията е един пример. Хомосексуалните мъже определено имат право да живеят според тяхната сексуална ориентация. Мъжете гей имат същото сърце, същата душа, същия кураж да влязат в бой като своите хетересексуални братя.

Четвърто, мъжкото преживяване на властта на женското се е развило в една свръхоценка и страх от сексуалността. Ницше отбелязва, че първичната цел на брака е разговор. Целта на една ангажирана връзка, на която бракът е само пример, не е двамата да се грижат един за друг или да укрепват комплекса дете-родител, а да свикнат един с друг. Един от мостовете между половете е сексът. Но мъжете, усещайки се често непълноценни в разговора, акцентират твърде много върху секса. Каквото и да е сексът, а той е най-малкото една дълбока мистерия, с него лесно се злоупотребява. Първичната психологическа цел на секса за тези мъже, които прекарват живота си в студения, жесток свят и чиято връзка с тяхната собствена анима е фригидна, е да се свържат отново с едно топло място. Сексът е форма на емоционална сигурност, наркотик за успокояване на болката в изтерзаната душа. Сексуалният акт предлага само временна трансценденция. Така той маскира отчаяното търсене на одобрение и под него  се таи майчиният комплекс. Това е крайно деструктивна игра. Секс като любов, секс като обмен, секс като диалектика, всичко това предполага равен партньор.