Презрението е болезнено и деморализиращо. То може да се изразява в жестове, гримаси и намръщени погледи, които отразяват несъгласието с казаното или направеното. Някои прояви могат да увредят психологическата цялост, да доведат до разрив във взаимоотношенията и дори да имат незаличим ефект върху развитието на детето.

Въпреки че всички сме свикнали да говорим за омраза и безразличие, а не за презрение, презрението несъмнено е най-смъртоносното сред емоциите. То е своеобразно оръжие за масово поразяване, което изисква от индивида определена изтънченост на действията. Докато гневът и безразличието могат да бъдат мигновени реакции, презрението е по-дълбоко чувство.

Хората, които презират другите, са водени от ясното намерение да нараняват. Те търсят възможности да осмеят и унизят жертвата. Всичко това се прави с намерението да се нарани съзнанието, да се разруши самочувствието и трайно да се разрушат взаимоотношенията.

Най-често презрението на даден човек е нещо, което той приема за даденост, и се проявява както в явни, така и в скрити форми. Важно е да запомним едно нещо: хората, които прибягват до презрение, се характеризират с малодушно поведение, придружено от обидчивост и емоционална незрялост.

Постоянното презрение убива взаимоотношенията

Всеки от нас в един или друг момент се е сблъсквал с презрение. Може би в детството, когато някой не е разбирал рисунките ни. Вместо това хората са ги критикували или осмивали. Може би някой от родителите ни е унижавал нашите действия, думи или желания.

Вероятно и партньорът ни, с когото сме били във връзка, е имал този навик. Например той е правил гримаси в отговор на който и да е наш коментар. Или пък е критикувал вкусовете ни, пренебрегвал е мнението ни и е омаловажавал всичко, което сме правили или не.

Неслучайно психологът и признат експерт по взаимоотношенията Джон Готман заявява след 40-годишни изследвания, че презрението безспорно е една от основните причини за раздялата на двойките.

Нека разгледаме по-отблизо какво най-често определя акта на презрение.

  • Презрението е противоположното на състраданието.
  • Докато състраданието е способността на човек да бъде отворен към другите и да вникне в тяхната реалност и нужди, презрението има обратната функция. По този начин първо изграждаме стена, а след това се изкачваме на нея, откъдето спокойно да можем да дискредитираме и да унижаваме другите.
  • Децата, които растат в среда на постоянно презрение и унижение, са по-склонни да развият ниска самооценка, чувство за вина, срам, стрес и тревожни разстройства.
  • Хората, които презират другите, имат някои общи черти. Те не понасят чуждото мнение и не искат да се занимават или дори да знаят за чуждите нужди. Те също така имат определени трудности в общуването.
  • Те са обзети от гняв и неудовлетвореност. Затова използват презрението, за да проектират негативните си емоции и личното си неудовлетворение върху другите.

Презрение и психологическо увреждане

Продължителното презрение уврежда психиката и се отразява на физическото здраве. Университетът в Пенсилвания провежда проучване в редица училища, което установява няколко факта. Първият се отнася до ефекта на презрението върху самочувствието. Всички ученици, които са били жертви на унижение и презрение, са демонстрирали негативно отношение към себе си.

По подобен начин презрението, стресът и продължителният тормоз оказват сериозно влияние и върху имунната система. Съответно жертвите на презрително отношение страдат по-често от грип, алергии, храносмилателни проблеми и инфекциозни заболявания.

Презрението е най-опасната емоция, защото е унизителна и психологически вредна. То показва пълна липса на състрадание и съпричастност. Носи болка, страдание и страх. А всичко това води до разпад на емоционални отношения и до това, че децата ни растат в страх и с ниско самочувствие.

Източник: cluber.com.ua