Защо детето реагира по определен начин – избухва в плач, отказва да прави неща, които иначе харесва, не желае да си пише домашното или просто прави напук? Често се питаме това и в подобна ситуация много от нас мислят, че не са поставили ясни правила и не са посочили къде са границите.
Един от правилните отговори обаче е: „Детето се държи така, защото в момента изпитва определена емоция.“ И на нас ни се случва и то - доста често. Понякога дори самите ние не си даваме сметка колко много начинът, по който се държим, зависи от това как се чувстваме.
Всъщност съществува много тясна връзка между емоциите и поведението, обяснява Виктория Бъчварова от Център за приобщаващо образование.
Когато децата искат да изразят дадена емоция, но не знаят как, често реагират по най-първичния начин – с предизвикателно поведение или със затваряне в себе си. А колкото повече знаят децата за емоциите, толкова по-лесно ще им бъде да реагират адекватно.
Регулирането на емоциите представлява начинът, по който мислим конструктивно за това как да се справим с чувствата си.
Умението за регулиране и изразяване на емоциите носи след себе си ползи във всеки житейски аспект. Повечето психолози са категорични: то е ключово за благосъстоянието ни и е един от най-важните фактори за нашето психично здраве.
Децата, които биват подкрепяни да приемат и демонстрират емоциите си, израстват по-уверени, с добро самочувствие и реалистична преценка за себе си и собствените си качества. Всяко разочарование ще бъде по-малко болезнено за тях, а те ще са готови сами да търсят решения на проблемите си. По-рядко ще попадат в ситуации, в които да се самообвиняват, ще се научат на емпатия и отговорност към другите.
Деца, които са способни да владеят емоциите си, внимават повече, работят по-усърдно и постигат по-добри резултати в училище. По-лесно се справят с разрешаването на конфликти и показват по-ниски нива на тревожност (тези заключения са част от изследване на John Gottman и неговите колеги).
Когато сме балансирани емоционално, много по-лесно запомняме нова информация, преработваме я, осмисляме я и я свързваме логически с онова, което вече знаем (Lori Desautels).
Първата стъпка, когато искаме да подкрепим децата в регулирането на емоциите е
да установим дали причината за разминаване между очакваното приемливо поведение и реалното поведение на детето е поради дефицит в уменията му или поради липса на мотивация от негова страна.
Процесът на контролиране и справяне с емоциите обикновено се случва много естествено, когато на децата им бъде предоставено пространство да експериментират, както и възможност:
- да бъдат изслушани, когато имат нужда;
- да могат да ни се доверят;
- да помислят върху своите чувства и емоции и начините, по които реагират;
- да разрешават сами проблемите си, да бъдат автономни;
- да наблюдават различните емоции, които изпитват другите и как се справят с тях;
- да участват активно в различни социални ситуации;
- да изразяват своите негативни чувства без да им бъде предоставено незабавно решение на проблема.
Продължава на страницата на Новите родители
