Може би не сте чували за спиноцеребеларната атаксия тип 4 (SCA4), тъй като това е изключително рядко и сериозно заболяване. След близо четвърт век търсене обаче генетичният код, отговорен за него, вече е идентифициран, което може да открие нови възможности за лечение.

Международният екип от изследователи, който стои зад това откритие, твърди, че то е първото, което установява причината за инвалидизиращото заболяване. Хората със SCA4 постепенно развиват все по-сериозни проблеми с ходенето и равновесието, като в момента няма лечение за тях.

Тъй като е ясно, че SCA4 се предава от поколение на поколение, учените са знаели, че е намесена генетика, но са били необходими най-новите техники за секвениране на генома и търсене из 6495 набора от данни за секвениране на генома, за да се разкрие, че част от ген, наречен ZFHX3, е виновникът за заболяването.

Генът ZFHX3 е откроен с помощта на секвениране на генома с дълги разчитания, което - както подсказва името - означава, че могат да се идентифицират по-дълги ДНК фрагменти. ZFHX3 се намира в област от ДНК с много повтарящи се сегменти, което затруднява анализа.

Нещо повече, самата мутация е един от тези повтарящи се сегменти.

"Тази мутация е токсично разширено повторение и смятаме, че тя всъщност пречи на начина, по който клетката се справя с разгънатите или неправилно нагънати протеини", казва неврологът Стефан Пулст от Университета в Юта.

Част от ZFHX3 е много по-дълга, отколкото би трябвало да бъде при хора, които развиват SCA4, установява изследователският екип, и клетките с тази удължена версия показват признаци на нездравословно състояние - по-конкретно, те не могат да вършат основната работа по рециклиране на протеини както трябва.

По-нататъшните изследвания показват, че мутацията ZFHX3 блокира механизма за рециклиране на протеини, което може да доведе до отравяне на нервните клетки и да причини осакатяващите симптоми, които се влошават при появата на SCA4.

Изследователите искат да отбележат помощта, която са получили от семействата със SCA4, без които новото откритие не би било възможно. Екипът успява да проследи заболяването чак до долината на Соленото езеро през 40-те години на XIX век.

"Работя директно върху SCA4 от 2010 г., когато първото семейство се обърна към мен, и след като отидеш в домовете им и ги опознаеш, те вече престават да бъдат просто един номер върху флакон с ДНК", казва неврологът Карла Фигероа от Университета на Юта.

"Това са хора, които виждаш всеки ден... не можеш да се откажеш. Това не е просто наука. Това е нечий живот."

Всички видове спиноцеребеларна атаксия засягат около 150 000 души в САЩ (население 341,5 милиона), а хората със специфичния тип 4 са значително по-малко, но новото изследване означава, че засегнатите хора могат да бъдат изследвани за причиняващия заболяването ген.

Сега, когато вече знаем какво предизвиква SCA4, може да се работи за лечение. Нещо повече, изследователите на новото проучване смятат, че нещо подобно може да се случи и с други видове спиноцеребеларна атаксия.

"Единствената стъпка за реално подобряване на живота на пациентите с наследствено заболяване е да се открие каква е основната причина", казва Пулст. "Сега вече можем да атакуваме ефектите на тази мутация потенциално на няколко нива."

Изследването е публикувано в Nature Genetics.

Източник: Science Alert