Един от най-големите проблеми на съвремието ни е липсата на емпатия и на реална самопреценка.
Хората не виждат по-далече от носа си.
Пълно е с нарцисисти, които се мислят за най-добрите във всичко и които винаги на всяка цена трябва да бъдат прави.
Пълно е с хора, които са готови да се нахвърлят върху другите вербално или физически дори – ако дръзнат да изразят мнение, различно от тяхното.
Ако поспрем за малко и си поемем дъх, ще открием много повече прилики с другите, отколкото различия.
Ако успеем поне малко да обърнем поглед към себе си, ще видим, че изобщо не сме идеални. Защо тогава очакваме това от другите?
Не всеки, който изразява мнение, ни напада. Не всеки, който не е съгласен с нас, ни обижда.
Различието е хубаво нещо.
Ако сме достатъчно мъдри, бихме могли да почерпим опит от него и да позволим да ни обогати.
Ако сме достатъчно глупави, ще направим всичко възможно, за да го отстраним от живота си и да се направим, че не съществува.
Когато човек е духовно ограничен, се страхува от всичко непознато, защото не го разбира.
Когато човек е духовно извисен и свободен, очаква новостите с нетърпение и любопитство, защото чрез тях израства и се обогатява.
Когато се научим да критикуваме първо себе си и после другите, ще сме направили първата крачка към духовното усъвършенстване.
