Международният ден срещу хомофобията и трансфобията се отбелязва всяка година на 17 май. Датата е избрана, защото на този ден през 1990 г. Световната здравна организация изключва хомосексуалността като психиатрична болест от списъка на Международната класификация на болестите.
Този ден цели да ни припомни колко много болка и тъга, нелепа и преждевременна смърт, прекратени приятелства и роднински връзки са ежедневните следствия от хомофобията и трансфобията в цял свят. Нагласите, предавани от поколение на поколение, липсата на информация за това какво представлява хомосексуалността и трансполовостта, както и обичайната непоносимост към всичко различно карат много хора да реагират с агресия и неразбиране спрямо онези, чиято романтична и сексуална ориентация или възприятието на собствения пол се различават от възприетото за "нормално".
Всички познават поне по един ЛГБТ човек, независимо дали го знаят, или не. Това може да е ваш приятел, роднина, колега, човекът, който ви обслужва в магазина. Ако отношенията ви с този човек са добри, а нагласата ви спрямо него или нея се променя само когато разберете за ориентацията му, значи във вас живее предразсъдък, който няма общо с личностните качества на човека, а с предварително "подготвена" негативна нагласа.
Най-често срещаните заблуди за хомосексуалността са, че тя има нещо общо с педофилията (всъщност повечето случаи на педофилия се извършват от хетеросексуални мъже, показва световната статистика), че е психично заболяване или че по някакъв начин се отразява негативно върху личностните качества на човека.
Според доклади на Европейската агенция за основни права (FRA), България е държавата с най-ниска търпимост към ЛГБТ-хората в целия Европейски съюз през 2009 и 2011 година. От 2008 г през месец юни в София ежегодно се провеждат гей-паради, но досега маршрутът нито един път не е бил обявяван предварително, поради съображения за сигурност. Шествията се охраняват от стотици полицаи и частни охранители, и въпреки това всяка година участниците са нападани от хомофоби.
През 2008 г в Борисовата градина в София умира след тежък побой 25-годишния студент по медицина Михаил Стоянов. При разпита в полицията убийците Р. Кирчев и А. Георгиев, които към момента на извършване на нападението са непълнолетни, заявяват, че са нападнали непознатия им Стоянов само защото са „прочиствали“ парка от гейове, а той им заприличал на такъв. Полицията доказва, че извършителите не са действали сами, а в група от пет-шест души, които са извършили най-малко десет нападения над хора, които „приличали на хомосексуални“.
Българското законодателство не разглежда по особен начин извършителите на деяния, мотивирани от хомофобия, макар тя да се приравнява от Съвета на Европа с расизма.
