Геномът на слоновете разкрива изненади

02 март 2018 г., 14:55
733

Снимка: Shutterstock 

Международен екип от учени разкрива изненади за родословното дърво на най-едрите сухоземни животни, с многочислена популация в миналото, а днес застрашени от изчезване.
Проучването е базирано върху сравнение на геномите на седем вида, сред които живи и изчезнали – слонове, мамути и мастодонтите. Специалистите са дешифрирали генетичната последователност на представители на единствените три вида останали слонове на планетата - Африкански саванен слон, Африкански горски слон и Азиатски слон, и на изчезнали видове вълнести мамути от Северна Америка и Сибир, колумбийски мамут, древни слонове с прави бивни и американски мастодонти.

Изследователите са установили, че въпреки близките си сходства, Африканските саванни слонове и Африканските горски слонове спадат към отделни видове, живели в почти пълна изолация едни от други през последните половин милион години.

Специалистите са открили и многобройни случаи на обмен на гени (кръстосване) между различните видове изчезнали слонове - практика, която не се е запазила при съвременните видове. Откритието обяснява защо древните мамути успешно са оцелявали дълго време в разнообразна заобикаляща ги среда.

Особено любопитен е случаят с изчезналите слонове с прави бивни - най-едрите сред изследваните видове. Представителите на вида, достигали на височина до четири метра и тегло 15 тона, навремето са обитавали Европа и Азия. 

Учените са установили, че видът е хибрид – части от генома му произлизат от древен вид африкански слонове, вълнести мамути и съвременните Африкански горски слонове. Досега се е смятало, че слоновете с прави бивни са най-тясно свързани с Азиатските слонове.

„Надяваме се, че настоящото изследване ще помогне да бъде оценена богатата еволюционна история на слоновете и ще подчертае необходимостта да опазим единствените три вида на планетата, представителите на които са изложени на непосредствен риск от изчезване в резултат на бракониерство и загуба на хабитат“, пишат специалистите в сп. „Протоколи на Американската академия на науките“.

Източник: Дарик 
 

Ключови думи:
Коментари