12 май 1820 г. - Ражда се Флорънс Найтингейл, Дамата с лампата

12 май 2019 г., 00:00
15522

Everett Historical / Shutterstock

Флорънс Найтингейл е английска медицинска сестра, автор и статистик, и обществен деятел. Тя е вярвала, че Бог й е дал призванието да е медицинска сестра. Става известна с нейната пионерска работа в областта на медицинската грижа, предоставяна от сестри по време на Кримската война, през която се грижи за ранени войници. Била е наричана "Дамата с лампата", заради късните обиколки, които е правила през нощта.

Найтингейл поставя основите на професионалната сестринска грижа със създаването през 1860 на училище за сестри Болница Сейнт Томас в Лондон, първото светско училище за сестри в света, сега част от Кингс Колидж (Лондон). Международният ден на медицинската сестра, който се празнува по целия свят, е на датата на нейния рожден ден.

Флорънс Найтингейл е родена на 12 май 1820 г. във Флоренция. В периода 1837 - 1839 пътешества с родителите си из Европа. През 1849 посещава Институт диаконис в Кайзерверт (Германия) и се връща в Англия с твърдото намерение да стане милосърдна сестра. През 1853 започва да управлява неголяма частна болница на Харли Стрийт в Лондон.

През октомври 1854, в период на Кримската война, Флорънс, заедно с 38 помощници, сред които има монахини и милосърдни сестри, се отправя към полевите болници, в началото в Скутари (Турция), а след това и в Крим. Последователно провежда принципите на санитарството и грижата за ранените. В резултат, за по-малко от 6 месеца смъртността в лазаретите спада от 42 до 2,2 %.

През 1856 г. със свои пари Флорънс издига в Крим голям кръст от бял мрамор в памет на войниците, лекарите и медицинските сестри, загинали в Кримската война.

Кримската война прави Флорънс национална героиня. Връщащите се от фронта войници разказват легенди за нея, наричайки я "дамата със светилника", тъй като през нощите с лампа в ръка, тя като добър светъл ангел, сама обхожда палатките с болните. 

След връщането й в Англия през 1856 на Найтингейл е възложено да реорганизира армейската медицинска служба. През 1857г. правителството заделя средства за организация на комисия по провеждане на необходимите реформи. През 1859г. военен министър става отново Хърбърт, с негова помощ Флорънс Найтингейл успява да постигне това, което иска - болниците са снабдени със системи за вентилация и канализация, болничният персонал задължително минава през необходимата подготовка, в болниците се въвежда строга статистическа обработка на цялата информация. Организирана е и военно-медицинска школа, а в армия започва разяснителна работа за важността на профилактиката на болестите.

Найтингейл е способна математичка, занимава се и със статистически изследвания. Става новатор в използването на методите на инфографиката в статистиката, в частност, кръгови (секторни) диаграми. През 1859 г. е избрана за член на Кралското статистическо общество и впоследствие става почетен член на Американската статистическа асоциация.

Тя пише няколко книги — "Бележки за факторите, влияещи на здравето, ефективността и управлението на болниците на британската армия" (Notes on Matters Affecting the Health, Efficiency and Hospital Administration of the British Army, 1858) и "Как да се грижим за болните" (Notes on Nursing: What It Is and What It Is Not, букв. Бележки върху здравната грижа за медицински сестри: какво е и какво не е?, 1860).

През 1910 г. Флоранс Найтингел предлага следния текст на Сестринската клетва:

"Тържествено обещавам пред Бога и в присъствието на това събрание да прекарам живота си в чистота и вярно да практикувам професията си. Ще отбягвам от всичко, което е злонамерено и гибелно и не ще взема, нито съзнателно ще раздам, някое вредно лекарство. Ще направя всичко, което зависи от мене, да поддържам и издигам състоянието на професията и ще държа в тайна всички поверени ми случки, както и всички семейни работи, дошли до моето съзнание, при практикуване на професията ми. Ще се трудя честно да помагам на лекаря в работата му и ще отдам себе си за благосъстоянието на онези, които са оставени на моята грижа."

По време на войната Найтингейл успява да събере чрез подписка голяма сума пари, с които през 1860 организира първото в света училище за милосърдни сестри при болницата "Свети Тома" в Лондон. Скоро випускници на това училище започват да създават аналогичени учреждения и в други болници.

Умира на 90-годишна възраст, в съня си, в Лондон на 13 август 1910. Предложението да бъде погребана в Уестминстърското абатство е отклонена от нейните роднини, и тя е погребана в църквата "Св.Маргарет" в Хампшър.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

254 г. — Папа Стефан I наследява папа Луций I като 23-и папа.
1364 г. — В Краков, Полша, е основан най-старият полски университет, Ягелонския университет.
1551 г. — В Лима, Перу, е основан Националният университет Сан Маркос - най-старият университет в Америка.
1876 г. — В Тетевенския Балкан при засада е убит Георги Бенковски, един от водачите на Априлското въстание.
1881 г. — В Северна Африка Тунис става френски протекторат.
1926 г. — Норвежецът Руал Амундсен, италианецът Умберто Нобиле и американецът Линкълн Елсуърт прекосяват Северния полюс с аероплан.
1937 г. — Джордж VI и Елизабет Боуз-Лайън са коронясани за крал и кралица на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия.
1945 г. — Влиза в сила наредбата-закон за гражданския брак.
1949 г. — Студената война: Съветският съюз вдига Берлинската блокада.
1957 г. — Българският спортен тотализатор започва своята дейност с игра на СПОРТ ТОТО 1.
1965 г. — Съветският космически апарат Луна 5 се разбива на Луната.
2001 г. — За първи път се излъчва шоуто Стани богат.
2008 г. — При Земетресение в Съчуан, Китай, загиват повече от 69 000 души, други 374 000 са ранени, а около 4,8 милиона стават бездомни.

Родени

1496 г. — Густав I, крал на Швеция († 1560 г.)
1590 г. — Козимо II Медичи, велик херцог на Тоскана († 1621 г.)
1670 г. — Август II, крал на Полша († 1733 г.)
1803 г. — Юстус фон Либих, германски химик († 1873 г.)
1815 г. — Анастасия Димитрова, българска учителка († 1894 г.)
1828 г. — Данте Габриел Росети, английски поет, преводач и живописец († 1882 г.)
1830 г. — Алексей Саврасов, руски художник-пейзажист, передвижник († 1897 г.)
1842 г. — Жул Масне, френски композитор († 1912 г.)
1895 г. — Джиду Кришнамурти, индийски философ († 1986 г.)
1900 г. — Хелене Вайгел, немски актриса († 1971 г.)
1907 г. — Катрин Хепбърн, американска актриса († 2003 г.)
1910 г. — Джулиета Симионато, италианска оперна певица († 2010 г.)
1919 г. — Дейвид Маунтбатън, трети маркиз на Милфорд Хейвън († 1970 г.)
1921 г. — Йозеф Бойс, германски художник († 1986 г.)
1924 г. — Кларибел Алегрия, салвадорска писателка
1933 г. — Андрей Вознесенски, руски поет († 2010 г.)
1937 г. — Джордж Карлин, американски комик и актьор († 2008 г.)
1937 г. — Младен Григоров, български лекар
1938 г. — Андрей Амалрик, съветски писател, историк и политически дисидент
1946 г. — Даниел Либескинд, американски архитект
1950 г. — Брус Бокслайтнър, американски актьор
1950 г. — Гейбриъл Бърн, ирландски актьор
1956 г. — Радосвета Василева, българска актриса
1957 г. — Шериф Коневич, босненски поп-фолк изпълнител
1962 г. — Емилио Естевес, американски актьор
1966 г. — Бебел Жилберто, бразилска певица
1966 г. — Стивън Болдуин, американски актьор
1968 г. — Тони Хоук, американски скейтбордист
1973 г. — Макензи Астин, американски актьор
1975 г. — Емил Чолаков, български метеоролог
1977 г. — Греъм Дот, шотландски играч на снукър
1983 г. — Виржини Разано, френска тенисистка
1988 г. — Марсело, бразилски футболист
1992 г. — Малкълм Дейвид Кели, американски актьор

Починали

1003 г. — Силвестър II, римски папа (* ок. 946)
1012 г. — Сергий IV, римски папа (* неизв.)
1357 г. — Алфонсо IV, крал на Португалия
1859 г. — Сергей Аксаков, руски писател и обществен деец (* 1791 г.)
1876 г. — Генадий Велешки, български духовник (* 1800 г.)
1876 г. — Георги Бенковски, български революционер (* 1843 г.)
1884 г. — Бедржих Сметана, чешки композитор (* 1824 г.)
1889 г. — Михаил Салтиков-Шчедрин, руски сатирик (* 1801 г.)
1894 г. — Екатерина Михайловна, велика руска княгиня (* 1827 г.)
1904 г. — Вангел Георгиев, гръцки андартски капитан (* 1876 г.)
1905 г. — Атанас Тешовски, български революционер (* 1860 г.)
1927 г. — Вилхелм Томсен, датски езиковед (* 1842 г.)
1935 г. — Йозеф Пилсудски, полски държавник (* 1867 г.)
1957 г. — Ерих фон Щрохайм, австрийски режисьор и актьор (* 1885 г.)
1970 г. — Нели Закс, германска писателка, Нобелов лауреат (* 1891 г.)
1986 г. — Елизабет Бергнер, немска артистка (* 1897 г.)
2001 г. — Алексей Туполев, съветски авиоконструктор (* 1925 г.)
2001 г. — Диди, бразилски футболист (* 1929 г.)
2001 г. — Пери Комо, американски певец (* 1912 г.)
2006 г. — Артър Порджис, американски писател (* 1915 г.)
2006 г. — Методий Стратиев, български духовник (* 1916 г.)
2007 г. — Кунка Баева, българска актриса (* 1922 г.)
2008 г. — Ирена Сендлерова, полска активистка от Съпротивата (* 1910 г.)

Празници

Световен ден на медицинските сестри (отбелязва се от 1974 г.)
България — Празник на село Йоаким Груево, за (2012) г. Празнува се всяка втора събота на месец май

Коментари