1916 г. Арчи се завръща, войната свършва 1918г., Агата продължава да работи в аптеката и да пише активно книги. През 1919 се ражда и дъщеря им Розалинда. След няколко години чакане първия криминален роман на Агата „Аферата в Стайлс“ е издаден и става супер хит заедно с главния си герой – мосю Поаро. Зареждат се следващите романи, младата Агата ги създава в главата си понякога готвейки, пише ги на кухненската маса, докато Розалинда си играе наоколо. Търсенето на романите ѝ расте главоломно, започват и да ги превеждат, а новоизлюпената писателка започва да усеща и финансова полза от заниманиета си. Би трябвало да е много щастлива с Арчи, Розалинда, дома им в Адисън Маншънс в Лондон, писателския и финансов успех. Но не е.
Шест малки негърчета гощаваха се с мед.
Жилна го пчела едното — ето ти ги пет.
Арчи се оказва много различен от Агата. Привличането им от началото на брака изветрява с края на войната и живота им заедно не е така щастлив, както тя е очаквала. С Арчи и неговата изневяра с една от голф-партньорките му е свързана и най-голямата мистерия в живота на Агата Кристи. Тя изчезва за 10 дни и всички оставени следи навеждат на мисълта, че тя е отвлечена или убита. Нацията и пресата полудяват, интереса към книгите и личността ѝ достигат невиждан за времето си апогей. Намират се дори такива, които я обвиняват в целенасочена фалшификация с цел повишаване на продажбите на книгите си. Агата до края на живота си не дискутира с никого тази тема, избягва я дори в автобиографията си. Развежда се с Арчи две години по-късно и успява да намери сили да започне всичко наново.
Заминава на дълго пътешествие, където среща втория си съпруг Макс Малоун. Разликата във възрастта им е значителна, но прекарват следващите 45 години заедно.
Заедно купуват Грийнуей – мястото, на което Агата се чуства най-щастлива на света. Посетихме имението, което сега се управлява от Националния Тръст – организацията в Англия, която стопанисва знаковите места на Кралството.
Дълъг частен път води към имението.
Има паркинг, на който можете да оставите колата си само след предварителна резервация.
Малки голф-колички могат да ви закарат от паркинга до входните сгради, ако времето не позволява разходка или просто бързате. Тук има сувенирен магазин, кафе, маси за отдих.
Кратка пътечка ви завежда до главната къща. Тя е изцяло запазена по начина, който я е оставила Агата Кристи.
За да разбереш Агата – трябва да дойдеш тук, в този дом. По думите на много хора, които са я познавали, тя е била много щедър, интересен и затворен човек. Самата тя е признавала, че любимото ѝ занимание било да наблюдава хората. Случайни пътници от влака са ставали герои на криминалните ѝ истории, случайно дочути реплики са се превръщали в темелите на следващия роман.
Агата е обичала да пътува, да разкрива други култури и светове. На втори етаж в дома ѝ се съхраняват вещите, с които не се е разделяла при никакви обстоятелства при пътуване. Едното от тях е лична седалка за тоалетна чиния, ползвана десетилетия в много точки на света.
Това са леглата на Агата и Макс. Леглото на Макс в дясно също е пътувало с тях навсякъде и той бил свикнал толкова много с него, че дори обратно в къщи са му го сглобявали в спалнята им.
Куфарите им, винаги готови за път. Отзад са дрехите на Агата.
Пет малки негърчета правото увлече.
Едното стана съдия и четири са вече.
Агата е била изключително срамежлив човек. Била е прекрасен пианист, имала е качествата и е била съветвана да стане професионалист, но не е могла да понесе мисълта да свири пред публика. Свирела е само сама или пред семейството си. Имах огромната привилегия да докосна и дори да седна на пианото ѝ, което се намира в хола на имението.
Зад гърба на пианиста има висок прозорец, от който следобед грее слънце и който гледа към крокет- игрището.
Холът е бил центъра на семейния живот. Агата е много продуктивен писател, за всяка Коледа е издавала нов роман. Издателите ѝ дори са имали слоган: „Christie for Christmas“. Грийнуей е мястото, където си е почивала от писането. Тук е прекарвала лятото и Коледа, като домашните ѝ са били първите, които да чуят прочетен лично от нея новия ѝ роман и да го обсъдят. Изумително е, че съпруга ѝ Макс винаги е задремвал по време на четенето, а към края се е събуждал и преди тя да довърши книгата е разкривал пред останалите кой според него е убиеца. Винаги е познавал, не защото предварително е чел тайно ръкописите на жена си, а защото е познавал мисленето ѝ и стила ѝ на писане. Агата много се е дразнела, но пък е била щастлива с толкова много любов от негова страна. А и той е бил единственият, който наистина е познавал.
Ето тук са седели по Коледа пред запалената камина и са слушали Агата да чете. Дори дамаската на мебелите е оригиналната, останала от времето на Агата.
Кухнята е просторна и много светла, пълна с красив порцелан.
Трапезарията е виждала много известни хора за многобройните вечери, които Агата е давала за приятелите си. Освен всичко друго, много от децата на служителите си спомнят колко внимателна е била с тях и какви хубави подаръци са получавали всички по празниците. Това разбира се, не отменя факта, че някои са се хранили в салона, а други в кухнята. Можем обаче да се помирим някак си с този факт сравнявайки с днешния ден, когато много хора се хранят в салон без да са с принос към цивилизацията като Агата Кристи, докато други, макар и заслужили, не могат да се доберат дори до кухнята на живота.
И салонът, както останалите помещения, е много висок и светъл и предразполага към приятно прекарване на времето.
Четири малки негърчета поеха по море.
Заплесна се едно и три са само те.
През Втората световна война държавата конфискува в полза на военните имението на Агата. Макс заминава на фронта в Северна Африка, а Агата прави за доброто на хората това, което умее най-добре. Пише. Отказва да работи за пропагандата, а пише криминални романи, които винаги завършват с пълен триумф на доброто. Хората ги четат в скривалищата и дълбоко под земята в метрото, докато се крият от бомбардировките.
Любимо място на Агата, както и на офицерите, които са били в къщата през войната, е библиотеката.
Има си дори стол, на който е предпочитала да чете. Запитан какво е било любимото четиво на Агата, внука ѝ отговаря- „Всичко написано.“
Семейството запазва фреските, оставени на стените под тавана в библиотеката от предишните собственици. Много са изящни и разказват цяла история.
Вестибюлът е широк и има място за срещи. Там Агата е правила малките си бизнес-митинги със секретари или издатели.
Красиви са и гоблените по стените, както и многото артефакти, които Агата и Макс са купували при многобройните си посещения в чужбина.
Три малки негърчета с животните играят.
Мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.
