Чувал си за очарованието на Луковит, за пленителната екопътека до града, която мързеливо се изтяга по продължението на река Златна Панега? Ако все още не си идвал, можеш да си сигурен, че мястото ще те възхити. Последния път, когато бях тук, ръмеше. Беше тихо и спокойно. Като в малка кална приказка, с много локви (на които синът ми по детски се радва), с тюркоазена река и с ухание на идилия.

Геопарк Искър-Панега

Геопаркът в своята същност включва два района – Карлуковския карстов комплекс и ландшафтен парк Панега. Пътеката се движи по поречието на Златна Панега, а самата река извира от най-големия карстов извор в страната – Глава Панега.

Екопътеката

Паркираш на около километър преди Луковит, и избираш една от пътеките, по които да поемеш. Стръмните стъпала на първата закачливо те сплашват, но всъщност маршрутът е съвсем равен, съответно – много подходяща за малчугани.

Една от основните атракции те приветства още преди да минеш по първия мост – разходка с лодка по реката. Имаш възможност да избереш още: каяк, водно колело, фотокруиз. Ако решиш да се впуснеш в това приключение, най-вероятно ще достигнеш и бреговете на Златния парк – комплексът до Луковит, който е прочут с чудатите си каменни къщички.  

Продължихме по пътя си, минахме по първия мост, в края на който започва същинската част на екопътеката. Посрещнаха ни рояци водни кончета – зелени, лилави, шарени – крилцата им проблясват под лъчите на слънцето. И пеперуди, които съживяват потъналата в тишина местност.

Изобилие от пеперуди на екопътека Искър-Панега. Снимка: PhotographerMahmudov

Когато няма други посетители, те обзема едно топло усещане за спокойствие и хармония. Ритъмът тук няма нищо общо с твоя в града. Всичко се движи бавно, едва-едва, носи ти усещане на застиналост и лека-полека те прави част от цялата тази магия.

Занизват се мост след мост. Пътеката минава ту от едната страна на реката, ту от другата. Реката е спокойна, пълзи бавно надолу, а смут внасят само моторите на лодките лодки.

Истината е, че когато бях тук за пръв път, преди доооста време, отпечатъците от човешко присъствие по природата бяха по-малко. Видях първото и единствено засега Голямо нощно пауново око (вид пеперуда), огромно в действителност. Безброй, безброй пеперуди и водни кончета. Съвсем миниатюрно тюркоазено езерце, вероятно побрало всичките нюанси на зеленото, което в момента е просто едно мъничко блато.

Мостът над река Златна Панега. Снимка: PhotographerMahmudov

Пещера Темна дупка

Тук е и панежката Темна дупка, пещера, на която изобщо не би обърнал внимание, ако няма хора пред входа ѝ. Пада се вляво, на метри от края на пътеката. Добре е да се каже, че не е облагородена и влизането без спелеолог не е препоръчително. Тъй като съм била в нея, мога да ти кажа, че влизането обхождането ѝ отнема едва няколко минути, а самата дължина е малко над 200 метра. Правени са редица проучвания, според които тя е обитавана или използвана още от средата на средния палеолит.

Снимка: PhotographerMahmudov

Екопътеката е завършва с място за отдих и малък зоокът. Поне така завършва частта, отредена за разходки. Оттук има път към пещера Проходна, който обаче не е маркиран и доколкото ми е известно, трудно може да бъде изминат този маршрут.

Не знам дали този текст те подтиква да дойдеш, но в района има много неща, които да видиш. И пещера Проходна е тук, само на десетина километра, и каменните къщички, които един местен изгражда, за да направи своя роден край по привлекателен, и скални манастири има, съхранени до днес с усилията на доброволци. А само ден няма да ти стигне, за да обиколиш всичко това.

Как се стига?

С автомобил – от Плевен или София. Ако тръгваш от столицата, поемаш по автомагистрала Хемус в посока Плевен. Преминаваш през селата Златна Панега и Петревене. Километър преди да влезеш в Луковит, ще видиш от лявата си страна паркинг. Там е и началото на екопътеката.

С междуградски транспорт – с автобус можеш съвсем лесно да стигнеш до Луковит и оттам около километър пеша по посока София. 

Автор: Нели Средкова / Widerland

Чети още преживелици - последвай Нели във Facebook.

Gallery

Мостът над река Искър-Панега. През пролетта много често нивото на реката достига до нивото му.

Снимка: PhotographerMahmudov

Gallery

Барбекю. За повечето хора това е краят на екопътека Искър-Панега.

Снимка: PhotographerMahmudov

Gallery

Гущер на екопътека Искър-Панега.

Снимка: PhotographerMahmudov

Gallery

Пеперуда Голямо нощно пауново око. Наистина е голяма.

Снимка: PhotographerMahmudov