Десет житейски щриха за портрет на един литературен експрес – Агата Кристи

Отвън имението има много интересни градини и места за разходки. Всичко предразполага към спокойствие и уединение сред природата. Агата и Макс са гледали няколко кучета и са плащали на специален градинар, за да поддържа растенията от най-малките храсти до най-големите дървета.

Още стоят скривалищата от войната.

Има и чудесен тенис корт.

Агата Кристи е автор на най-дълго играната пиеса в света „Капан за мишки“ – тя е все още на сцена в Лондон от 6 октомври 1952г. насам. В края на всяко представление актьорите излизат и заклеват публиката да не издава на никого извън залата кой е убиеца. И ние присъствахме на театрално представление, но много по-кратко. В една от скритите градини на имението пътуваща трупа забавлява публиката около два часа на открито. Това е ливадата с оранжерията, от която Агата и семейството ѝ са се снабдявали с пресни зеленчуци.

По краищата има ягоди.

Актьорите дадоха всичко от себе си. Пътуват пет човека с една кола, с реквизита, със сцената, с кабели и озвучаване – всичко си строят и разглобяват на края сами. Правят това всеки ден цяло лято, обикалят из Англия. Публиката остана много доволна, особено след като ни включиха в пиесата, за да спорим и гласуваме кой според нас е убиеца. Ние не познахме, но пък се забавлявахме от сърце. Да гледаш пиеса на Агата Кристи в имението на Агата Кристи – това е ден, който се помни.

Две малки негърчета подскачат край водата.

Едно издъхна на брега — такава му била съдбата.

Градчето Торки в графство Девън е мястото, където Агата е родена, прекарала детството и младостта си, градчето, с което е свързан живота ѝ. Но имението Грийнуей е мястото, с което е свързана душата ѝ. Хубаво е, че двете се намират едно до друго и могат да се посетят заедно. Запазени са и са показани много от личните вещи на Агата. Интересно е например да се види и докосне бюрото на писателката в къщата ѝ.

Както и да се видят дрехите на актрисата, играла Мис Марпъл. До тях е кожено палто, принадлежало на Агата и подарено на музея в Торки.

Снимките по стените отразяват един цял живот и заслужават да се разглеждат цял ден.

Заслужава да се видят наредените томове от първите издания на Агата Кристи в личната ѝ библиотека.

На почетно място е сложена плаката – благодарност от Американската Армия за предоставяне на имението по времето на Втората световна война.

Торки е пълен с места, които са свързани с писателката. За това има и така наречената „Миля на Агата Кристи“ в центъра. Тя включва дори новозастроените апартаменти на мястото на стария Импириъл Хотел- сцена на толкова много събития от романите на авторката.

Агата е обичала морето и плажовете на Английската Ривиера. Те са каменисти и студени, но за нея са били роден дом. На някои от тях се е къпала като млада, облечена във вълнен бански костюм.

И панорамата на хълмовете около Торки е просто великолепна. Включително рибарските мрежи.

Както и цялото крайбрежие на малкия град.

Едно от любимите места на Агата е била и градската градина.

Агата Кристи е имала добър и много продуктивен живот. Тя е много благодарна за това, че е била щастлива и обичана, както отбелязва сама в автобиографията си.

Грийнуей, Торки и целия Девън са много интересно място за почитателите на кралицата на криминалните романи. Тук успяхме да се докоснем от близо до една много интересна личност. Аз персонално, като човек, който опитва да изрази себе си чрез писаното слово установих, че всичко, което остава е именно това – книгата, плота, интригата, правилната подредба на думи и събития, искреността, убедителността на героите, всичко, което идва от въображението ти. Искам да попия способността на Агата да се абстрахира от всичко външно и да даде най-доброто от себе си на белия лист. Живяла е добре, имала е много, но никога не е забравила главното в живота си. Никога не се е възгордяла, винаги е бягала от известността, обичала е самотните разходки из градината си и спокойните вечери със семейството си. Успяла е да отсее тленото от вечното и да харчи време и усилия само за същественото в живота.

Всичко е в баланса. Толкова е просто. И толкова трудно.