Ловци преследвали една змия и тя помолила минаващ наблизо селянин да й спаси живота. За да я скрие от преследвачите, той приклекнал и я оставил тя да пропълзи в пазвата му. Но след като отминала опасността и селянинът заповядал на змията да излезе от пазвата му, тя не се подчинила. Вече се била сгушила на топло и безопасно място. По пътя към дома си човекът зърнал една чапла, доближил се до нея и шепнешком й обяснил каква беда го е сполетяла. Чаплата го посъветвала да изхвърли змията от пазвата си. Когато змията подала главата си навън, чаплата я уловила с клюна си, измъкнала я навън и веднага я умъртвила.
Селянинът се обезпокоил, че в тялото му може да е проникнала от отровата на змията. Тогава чаплата го посъветвала да прибегне до изпитания лек срещу змийска отрова – да опече и изяде шест птици с бели пера. “Тъкмо ти имаш бели пера, затова ще започна с теб!” – извикал той. Сграбчил чаплата, напъхал я в торбата си и продължил по пътя към дома си.
Разказал на жена си какво премеждие е преживял по пътя. “Не мога да те разбера! – отвърнала жена му. – Нали тази птица ти е помогнала да се отървеш от змията? Та тя ти е спасила живота! А ти се каниш да я убиеш и изядеш …” Ядосаната жена веднага се заела да развързва торбата, за да пусне птицата на свобода. Обаче първото, което свършила обезумялата от страх чапла, било да избоде очите на жената.
Поука: когато видиш вода да тече нагоре, само тогава може да повярваш, че някой ще се отплати някому за стореното добро.
(Африканска народна приказка)
