Нгого: Епичната история на най-доминантната армия от шимпанзета в света

01 март 2017 г., 14:40
1214

Източник: Discovery

Заснет в рамките на над 23 години, „Възходът на маймуните-воини“ (Rise of the Warrior Apes) разказва епичната история на една невероятна общност от шимпанзета в Нгого, Уганда. Четири могъщи воини управляват посредством морална двусмисленост, съмнителни политики, стратегически съюзи и разбити доверия.

Тези маймуни-воини, известни като най-голямата група шимпанзета, откривана някога, контролират огромна империя и властват с ужас чрез война, политика и съюзи.

„Възходът на маймуните-воини”, чиято премиера ще се състои на 5 февруари от 22:00 ч. по Discovery Channel, ще ни разкрие впечатляващи подробности за тези великолепни и понякога ужасяващи животни.​

Изследователите, които започват да наблюдават и заснемат за първи път тези примати през 1993 г., са били твърдо решени да разберат как въпросните животни са създали група, която е три пъти по-голяма от всичко, което сме виждали досега. Днес те са готови да ни покажат какво са научили за това нетипично поведение, което може би ще ни разкрие повече подробности и за нашата собствена еволюция.

Докато очакваме премиерата на „Възходът на маймуните-воини“, решихме да седнем с двама от изследователите, посветили последните десетилетия от живота си на тези шимпанзета – Джон Митани и Дейвид Уатс - за да научим повече както за филма, така и за тези невероятни животни.

***

- Кои са някои от най-интересните факти и заключения, свързани с този проект?

Джон: Някои от нещата, включени във филма, са едни от най-интересните ни открития, свързани с шимпанзетата в Нгого. Сред тях са политическите маневри на мъжките, ловуването, фактът, че убиват голяма част от своите съседи и в резултат на това разширяват териториите си. Ако трябва да съм честен, не съм сигурен, че има едно-единствено нещо. Сбор от неща правят шимпанзетата толкова интересни.

Дейвид: Самият факт, че общността Нгого е толкова голяма, е важно откритие. Никой не е очаквал, че подобна група може да бъде толкова гигантска и социално сплотена. И въпреки това – Нгого дори се разрасна значително, откакто започнахме да работим там. Една от причината да наблюдаваме толкова много и толкова интересни неща (например по отношение на лов и споделяне на месо) е, че в общността има наистина много шимпанзета.  

- Как шимпанзетата ви приеха и позволиха да ги изучавате?

Дейвид: Мисля, че „приемане“ е дума, която бихме искали да използваме внимателно, тъй като веднъж щом престанат да се страхуват от нас, те започват да ни толерират. Приемат нашето присъствие. Позволяват ни да бъдем до тях, да ги следваме и наблюдаваме, но не ни приемат сякаш сме част от тях, все едно сме други шимпанзета. Но това е хубаво нещо, не искаме и да го правят. Не знам какво точно си мислят за нас, но със сигурност не ни разглеждат като шимпанзета.

- Как бихте описали разликите в поведението между общностите на шимпанзетата и хората?

Джон: Едно от нещата, които ни привлича като учени към тези животни, както и към боноботата (нашите най-близки живи роднини) е фактът, че наистина си приличаме с тях. В анатомично отношение, в генетично.

Тази сходност се разпростира и в сферата на поведенческото отношение. Например стремеж към по-висок статус, агресия (уви) на мъжките към женските и т.н. Важно е да не забравяме обаче, че в края на краищата шимпанзетата са си шимпанзета, а хората – хора. Сходни сме в много отношения, но фундаментално сме различни. Преди, да речем, 6-8 млн. години сме споделяли общи предци. Но впоследствие сме се разграничили. Надявам се, че хората няма да забравят, че не сме просто космати маймуни. Ние сме човеци и можем да се издигнем над много от нещата, които виждаме, че шимпанзетата вършат в природата и които са документирани в този филм.

Дейвид: Бих добави също така, че въпреки всички прилики, съществуват огромни разлики и в когнитивните ни умения, в нашите съзнания. Те нямат език. Не могат да споделят информация помежду си по този начин – така, както ние правим.

Шимпанзетата разполагат със социална система, в която членовете на общността се познават, но не остават заедно. Те идват и си отиват, досущ като хората в ежедневието. Аз обаче мога да кажа на Джон какво съм правил вчера. Едно шимпанзе няма как да направи това.

- Имало ли е случаи, в които да сте се чувствали застрашени?

Джон: Шимпанзетата са погълнати от своите занимания. Ние сме просто фон. Не съм сигурен, че е имало случай, в който да се чувствам застрашен по време на наблюдението. Може би е трябвало да бъда, но не съм.

Дейвид: Понякога може и да сме прекалено уверени, но да, съществуват рискове в тази сфера на работа. Повечето от тях обаче не произлизат от шимпанзетата. Дори когато вършат нещо сериозно, като например да патрулират, да се вслушват за идването на съседи, които евентуално да нападнат, те са толкова фокусирани върху заниманието си, че ни обръщат дори още по-малко внимание.

- Какви сходства откривате между нас и шимпанзетата по отношение на политическите съюзи?

Дейвид: Има ясно откроими сходства, особено по отношение на това, което мъжките шимпанзета правят и онова, което ние наричаме политическо поведение при хората. При тях обаче нещата далеч не са толкова сложни.

Ако животните живеят в социална група, в която има повече от един мъжки, мъжките се съревновават един с друг. Особено заради това кой да спечели женската. Те обаче нямат приятелски взаимоотношения помежду си, не си сътрудничат. Шимпанзетата са едно голямо изключение от това правило и тук се появяват и първите сходства с нас, хората. Мъжките представители се съревновават помежду си в общността. Но същевременно са и в приятелски отношения. Прекарват доста време заедно, дори повече, отколкото с женските. Пощят се един друг, образуват групи, които ние наричаме съюзи, при които двама мъжки често ще си сътрудничат, ако има дребна битка с трети мъжки. Впоследствие си помагат взаимно или отправят заплахи към други взаимно. И това им позволява да постигнат по-висок статус в тяхното общество.

Когато ги наблюдаваме за дълги периоди от време, виждаме определени мъжки, които израстват, да търсят други потенциални съюзници. Те развиват кооперативни взаимоотношения, но същевременно и се съревновават. Тези връзки се променят с времето, когато някои мъжки остаряват и вече не са особено добри съюзници. Други пък са по-амбициозни от повечето – те стават едни от водещите мъжки. Всички тези маневри не се случват ежедневно. Те протичат в продължение на дълги периоди от време. Именно те са версията на политиката, която шимпанзетата ползват – търсене на добри съюзници, поддържането на добри взаимоотношения и впоследствие – използването на тези връзки срещу съперниците.

Важно е да отбележим, че съществуват огромни разлики между шимпанзетата и хората. Те не са като нас, но това, според мен, е основата. Те боравят с психологическата основа, върху която ние сме развили нашата комплексна форма на политика.

- Разкажете ни повече за социалната йерархия на мъжките в групата.

Дейвид: Мъжките, които са част от едно и също общество, са общо взето приятелски настроени един към друг. Те обаче са и съперници и се съревновават за т.нар. доминантна йерархия. В повечето случаи, ако ги наблюдавате, ще видите следното: „Джон може да прави каквото си иска, когато Дейвид е тук. Дейвид обаче не може. Джон може да заплаши Дейвид, но не и обратното. Дейвид не е заплаха за Джон. Съответно – Джон е доминантен спрямо Дейвид. Това може да се съотнесе към всички мъжки. Обикновено можете да откриете един индивид, който може да заплаши всички и съответно – всички са му подчинени. Останалите отстъпват пред него, той е алфата. Нужни са доста усилия, за да се достигне тази позиция. Впоследствие някои мъжки остават на нея с години.

В Нгого имаше един мъжки, който бе номер едно близо 9 години. В края на краищата обаче той или умира, или някой друг идва на неговото място, след като го предизвика (може би с помощта на други). Рано или късно обаче алфа мъжкия слиза от трона си. Губи предизвикателството. Вече някой друг е номер едно. Някогашният алфа вече е номер две, три или четири.

Колкото повече остарява, толкова по-надолу в стълбицата слиза. Но продължава да е част от обществото, все още поддържа социалните връзки с останалите мъжки в общността. Просто вече не участва толкова много в съперничеството между останалите.

- Кой как си проправя път до върха?

Джон: Всяко шимпанзе е индивид и действа в зависимост от своя уникален характер. Съответно – пътят до върха е най-различен. Има един герой във филма, Лофти, който е доста жесток. Обича физическите саморазправи. Огромен е. Той специално достига до лидерската позиция със сила.

Същевременно, има и други шимпанзета, като Барток, който също ще видите във филма, чието пътешествие до върха е коренно различно. В социално отношение той е много по-опитен и използва помощта на другите, за да се изкачи нагоре.

- Имат ли политически партии?

Дейвид: Не, нямат. Не разполагат с каквато и да е организирана политическа система.

Наблюдаваме обаче огромно разнообразие между отделните шимпанзета. От части всичко зависи от размера им, но и от самия им характер и колко интелигентни и социално опитни са всъщност.

Така например когато Барток беше алфа мъжкия преди около 10 години, той си имаше съюзник на име Хар, както и още няколко помощници. Подобна мрежа от поддръжници му позволи да се задържи на върха наистина дълго. Но тя не е организирана. Не организират срещи помежду си, не обсъждат стратегии и т.н. Те по-скоро вършат неща, които пречат на съперниците да станат прекалено мощни.

- Имат ли шимпанзетата чувство за морал?

Дейвид: Не смятам, че имат морал, подобен на нашия. Не могат да мислят така, както хората. Да чувстват какво другите чувстват. Да осъзнават какво се случва в живота на отсрещния индивид, да осмислят последствията, които собственото им поведение има върху другите.

Същевременно обаче наблюдаваме известен елемент на емпатия. Поне по отношение на онези, които са им приятели, които познават добре и принадлежат към групата им. Това не е научно наблюдение, тъй като е единичен случай, но веднъж попаднах на следната доста неприятна и същевременно невероятна ситуация (която също е включена във филма). Видях мъжки шимпанзета от Нгого да нападат Грапели – един от групата. Т.е. те много добре го познаваха, но въпреки това го атакуваха и раниха сериозно. В края на краищата – умря. Не веднага, но след няколко дни.

Интересното в случая е, че Хар се опита да го защити, държеше останалите мъжки настрана. Самият той не беше замесен в атаката. Затова е трудно да не вярваме, че той не си е помислил, че се случва нещо нередно, че това не е добра ситуация, че трябва да се намеси, за да защити този мъжки от останалите.

- Липсват ли ви шимпанзетата, когато сте си вкъщи със своето семейство?

Дейвид: Да, много ми липсват. Същевременно обаче си казвам, че аз не им липсвам. Всички много се привързахме към тях. Те станаха много важни в нашите емоционални животи. Но отново – ние сме хора, а те – шимпанзета. Тях не ги е грижа за нас. Не сме важни за тях. Важно е да не забравяме това и да ценим всеки един миг с нашите приятели и семейства.

Джон: И аз съм на същото мнение. Те бяха огромна част от живота ми години наред. Липсват ми, когато съм си у дома. Когато съм при тях пък, съпругата ми липсва. На практика живеем в два отделни свята.

- Имайки предвид факта, че снимките на филма са отнели повече от 20 години, какво според вас ще се промени в живота на маймуните след още 20?

Джон: Това е невъзможно да се предвиди. Едно от наистина страхотните неща при изучаването на шимпанзетата е, че ако преброите всички години, които хората са били с представителите на Нгого, както и на много други места из Африка, общият брой ще възлезе на над 400 човешки години. С други думи – изучаваме тези животни в естествената им среда от наистина дълго време. Въпреки това продължаваме да научаваме нови неща. Съответно – не съм сигурен. Това е и една от причините да продължавам да върша тази работа, тъй като шимпанзетата продължават да ни „казват“ нещо ново.

Дейвид: Не трябва да забравяме, че Нгого и националният парк „Кибале“ са прекрасни места. Но бъдещето им не е подсигурено. Бъдещето на шимпанзетата и възможността да научаваме нови неща за тях ще зависи от степента на съхранение на тези места, както и от хората, които живеят в страни като Уганда. От това какво ще се случи с тях, с техните икономики и политики. Има страшно много неща, които бихме искали да научим за шимпанзетата, но не можем да игнорираме въпроса дали те ще са все още сред нас след 20 години.

Владимир Тодоров

Визитки:

Джон Митани е поведенчески еколог на приматите, който проучва поведението на нашите най-близки роднини – маймуните. В момента той изучава големите групи от диви шимпанзета в Нгого, национален парк „Кибале“, Уганда. През последните 38 години Джон е изследвал поведението на гибони и орангутани в Индонезия, горили в Руанда, бонобота в Конго и шимпанзета в Уганда и Танзания. 

Дейвид Уатс е антрополог от Йейлския университет, специализирал в поведенческа екология на нечовешките примати. Първата му полева дейност е била проучването на белораменните капуцини в Панама. От 1993 г. се занимава с изследването на шимпанзетата в Нгого. Двамата с Джон започват проекта „Шимпанзетата Нгого“ през 1995 г. 

Коментари