Сред възможните причини за това явление е реакция на измененията в състава на водата в океана – или пък просто стремеж на младите китове да подражават на тембъра на по-старите, при които той се снижава с възрастта.

Най-правдоподобен вариант и в същото време най-тъжен е, че поради фаталното намаляване на количеството на сините китове сега на тях им е нужно да изпращат своите съобщения по-надалеч, а нискочестотните звуци, както е известно, пътешестват в океана на по-дълги разстояния.

Специалистите отбелязали още: ако причина за загадъчното «оглушаване» е увеличилото се за последните петдесет години с 12 децибела равнище на шума в океана (което наистина е проблем за големите бозайници), то за китовете би било по-логично обратното, да пеят на по-високи честоти, за да преминат песните им през техногенния шум.

За сметка на певческата дарба китовете

нямат обоняние, зрението им е слабо,

практически атрофирало, поради това звуците съобщават на кита почти всичко, което трябва да знае. Китовете са постоянно заети да анализират подводните звуци, включително по време на миграциите си.

Най-дълги миграции извършват сивите китове. Всяка есен те изминават няколко хиляди километра от своите пасища в Беринговия пролив и Чукотско море до спокойните лагуни на полуостров Калифорния, където се размножават. През февруари се отправят обратно, като по време на това тримесечно пътешествие много рядко спират, за да спят.

А сините китове, живеещи както в северното, така и в южното полукълбо, ежегодно поемат на четиримесечен „банкет” към най-близкия полюс. През цялото останало време гигантите очевидно постят, преработвайки запасите от натрупани мазнини. Сините китове не могат да пеят, както и всички от семейството им - ивичести. Затова пък тяхното басово „дърдорене” и викове се чуват във водата на стотици километри.

Уви, според най-мрачните прогнози това няма да продължи още дълго.

Световната популация от сини китове е намаляла десетократно за 80 години – до около 5 хил. екземпляра, макар и напоследък да има известно увеличение. Някои учени смятат, че най-голямото животно на планетата просто вече е късно да бъде спасено. То е обречено. Ето защо биолозите настойчиво искат значително да се намали уловът на китове. Замърсяването на океана с нефтопродукти, натрупването в организмите на морските животни на радиоактивни и токсични вещества – всичко това се отразява пагубно на съществуването на океанската фауна, в това число и на китовете.

Още една причина за намаляването на популациите в Световния океан е явление, познато още от времето на Аристотел – масовите самоубийства. Десетки от тези животни всяка година се озовават на брега, където скоро загиват от слънчеви изгаряния или от тежестта на собственото си тяло. С поразителна настойчивост китовете, които с усилията на много природозащитници все пак успяват да попаднат обратно в своята родна стихия, отново и отново се връщат на сушата.

Една от многобройните и без преувеличение най-модна версия за това поведение е свързана със звуковото замърсяване.

Океанът е пълен със звуци. Голяма част от тях имат природен произход, но през последните десетилетия

нараства количеството на шумовете, произвеждани от човека: двигатели на подводници, добив на полезни изкопаеми, военни изпитания и промишлен риболов – всичко това поражда множество звуци, понякога твърде силни.

Gallery

Tomas Kotouc / Shutterstock

Gallery

Seb c'est bien / Shutterstock