Гърбатите китове раждат и по време на миграция, показва проучване, което преобръща представите за техните размножителни навици.

Дългогодишните схващания за миграцията на гърбатите китове са подложени на преоценка след публикуването на ново изследване, според което ражданията на тези морски гиганти се случват далеч извън тропическите води. Данни от Австралия и Нова Зеландия сочат, че телета се появяват на бял свят на над 1500 км по на юг от досегашно известните места, включително в Тасмания и Кайкура.

Изследователите предупреждават, че тези нови открития изискват спешно преразглеждане на политиките за защита и повишена осведоменост за разширените зони на размножаване.

„Магистралата на гърбатите“ – родилна зона в движение

„Стотици малки гърбати китове се раждат по време на миграцията си на север“, коментира д-р Трейси Роджърс от Университета на Нов Южен Уелс. Това означава, че новородените все още слаби плувци трябва да изминат огромни разстояния непосредствено след раждането си – предизвикателство с потенциално сериозни последици за оцеляването им.

Първият сигнал за по-широко разпространени раждания идва от наблюдение през юли 2023 г., когато докторантката Джейн Макфий-Фрю среща новородено теле в устието на пристанището Нюкасъл – едно от най-натоварените в Австралия.

Данни от десетилетия и нови технологии разкриват скрита картина

Учените анализират над 200 случая, включително 11 потвърдени раждания, 41 удавяния и 168 наблюдения на живи телета. По-голямата част от тези наблюдения са от последните няколко години – основно 2023 и 2024 г. – благодарение на нарастващата роля на гражданската наука, наблюденията от лодки и споделянето в социалните мрежи.

Д-р Аделаида Деден от австралийската Национална служба за паркове подчертава, че гърбатите китове разчитат на натрупаните енергийни резерви от южните океани, за да преминат хиляди километри до тропиците – смятани досега за предпочитаното място за раждане.

Исторически модел или ново поведение?

Сравнения с исторически документи и китоловни дневници подсказват, че това поведение може да не е ново. Просто преди десетилетия популацията е била толкова намаляла, че подобни случаи са оставали незабелязани.

Днес, когато само популацията в Източна Австралия достига между 30 и 50 хиляди индивида, учените предполагат, че с възстановяването ѝ, се връщат и забравени поведенчески модели.

Миграцията – риск или еволюционна необходимост?

Проучването не дава категоричен отговор защо гърбатите китове изобщо мигрират, ако раждането може да се случва и по пътя. Една от хипотезите е, че тропическите води все пак предлагат по-безопасни условия за новородените, но поведението на животните може да се влияе от редица фактори – включително температура, хищници и наличност на храна.

Последици за опазването на вида

Учените подчертават, че много от новородените китчета, наблюдавани далеч от традиционните места, са били наранени – често от корабоплаването. Това налага:

  • разширяване на защитените зони по крайбрежието,

  • повече изследвания върху миграционните пътища и новите местообитания,

  • информационни кампании за защита на китовете, особено в по-южните зони.

„Документираме само това, което виждаме“, заключава д-р Ванеса Пирота от Университета Макуори. „А в океана може да се случват неща, за които още нямаме представа.“

Източник: Phys.org