Хитпарадът на китовете

Особено големи вреди нанасят военните хидролокатори, способни да влияят на чувствителните уши на китовете по най-неблагоприятен начин. Смята се, че подводният релеф и теченията могат да създават ясно разделени слоеве със студена и топла вода, попадайки между които, звукът многократно се отразява. Подложени на такова влияние, животните невинаги са в състояние да се измъкнат и напълно се дезориентират.

Някои учени смятат, че

загубата на ориентация е толкова силна, че китовете се изгубват и попадат в плитчини. Според друга версия те изплуват на повърхността твърде бързо и стават жертва на кесонна болест, обичайно заболяване на водолазите, при което в кръвта се натрупват мехурчета азот, увреждащи съдовете и вътрешните органи. При аутопсии на животни, появили се на брега по време на провеждане на военноморски маневри, учените са намирали признаци на декомпресионна болест.

Най-стара и като че ли най-добре обоснована е теорията на Маргарет Клиновски. Китовете ежегодно мигрират в топли води, за да се размножават, а след това се връщат обратно. Миграционните им маршрути зависят от магнитните полета на нашата планета, служещи за ориентир в дългия и нелек път. В районите със слабо магнитно поле под влияние на слънчевата активност китовете може да се изгубят, отклонявайки се от пътя и изплувайки в плитчините. Случаи на масови самоубийства на китове често се регистрират след слънчеви изригвания, изкривяващи магнитните линии, следвани от китовете.         

Сред хипотезите има и психическа. Китовете са

социални животни, те следват своя водач дори ако той изгуби ориентация и изведе стадото в плитчините.

В последно време учените, особено австралийските, отделят най-голямо внимание на инфекциозната теория за самоубийствата на морските бозайници. Работата е там, че някои вируси поразяват слуховия апарат на животните, което води до енцефалит, менингит и отказ на ехолокационната система. Изгубвайки ориентация в пространството, животното не може да се движи и започва да се задушава. Възможно е, излизайки на брега, китовете да се опитват да облекчат своето дишане и в такъв случай тяхното връщане в родната стихия само влошава положението.

Коя от тези хипотези е вярна? Най-вероятно – всяка. Китовете са едни от най-сложните животни и върху техния живот и поведение влияят множество фактори. Психиката на тези морски обитатели е толкова развита, че много учени са склонни да подкрепят и най-драматичната теория за техните самоубийства. Случайно попадналото на брега животно подава сигнал за бедствие и намиращите се наблизо негови събратя, без да се замислят, се впускат да го спасяват, попадайки в същия капан. И тогава вече те започват отчаяно да призовават за помощ.

Природата познава и други примери на самоубийствен алтруизъм. Но изглежда най-величествен и тъжен е при удивителните певци на океана.

Автор: Владимир Йонев