По всяка вероятност спускаемият апарат „ИнСайт“ ще преустанови научните си операции по някое време през идните няколко месеца, тъй като не може да получава достатъчно енергия. Това обявиха ръководителите на мисията в рамките на прес конференция, проведена на 17 май.
Марсианската прах, покриваща слънчевите панели на „ИнСайт“, намалява значително енергията до приблизително 500 ватчаса на марсиански ден (или сол, 1 сол = е с около 40 мин. по-дълъг от един ден на Земята). Когато „ИнСайт“ кацна на Червената планета през ноември 2018 г., слънчевите панели произвеждаха около 5000 ватчаса всеки сол.
„Очакваме, че до края на календарната година ще сме приключили всички операции, свързани с „ИнСайт“, не защото искаме, защото няма да разполагаме с достатъчно енергия, за да контролираме спускаемия апарат“, заяви Кати Замора Гарсия, заместник-ръководител на мисията.
По това време обаче „ИнСайт“ ще е надвишил почти два пъти първоначално планирания си престой (четири земни години, вместо планираните две). В рамките на това време спускаемият апарат успя да засече над 1300 марсотресения.
Наскоро „ИнСайт“ регистрира най-мощното марсотресение въобще, което е и най-силното, което сме засичали на друг свят (с магнитуд 5). Мисията събра и безпрецедентни данни за структурата и интериора на Марс.
Според Брус Банерд, главен изследовател на мисията и главен учен в лабораторията за реактивно движение на NASA, „ИнСайт“ доказа, че сеизмологичните техники могат да бъдат изключително полезни за планетарната наука. „Успяхме да картографираме вътрешността на Марс за първи път в историята“, допълва той.
„“Инсайт“ трансформира познанията ни за интериорите на скалистите планети и положи основите на бъдещи мисии – допълни Лори Глейз, ръководител на планетарното подразделение на NASA. – Можем да приложим наученото за вътрешността структура на Марс към Земята, Луната, Венера и дори скалисти планети в други слънчеви системи.“
В последно време марианският прах успя да покрие значително слънчевите панели на „ИнСайт“. Екипът се надяваше, че някой прашен дявол ще разчисти мръсотията (както впрочем се случи при марсоходите „Спирит“ и „Опортюнити“). Но, уви, това не се случва. Ето защо специалистите решават да вземат нещата в свои ръце. На Марс прахта е заредена със статично електричество. Те се възползват от нейните магнитни свойства през по-ветровитите дни и се опитват да я разчистят чрез роботизираната ръка на „ИнСайт“. Как? Спускаемият апарат взима марсианска почва и поставя малки количества от нея по краищата на слънчевите панели – идеята е тя да привлече към себе си прахта, която вече се намира по панелите. Всеки път този хитър трик подобрява способността на „ИнСайт“ да генерира енергия с около 5 процента. Маневрата е извършена успешно шест пъти, казва Гарсия.
Количеството прах, натрупано по панелите обаче, вероятно ще се увеличи по време на марсианската зима – по това време в атмосферата на планетата бушуват далеч по-големи количества прах, а слънчевата светлина намалява.
Източник: NASA
Заради намаленото енергоподаване много скоро (и за последен път) екипът ще постави роботизираната ръка в поза на покой.
Специалистите казват, че ако вятърът почистени едва 25 процента от панелите на “ИнСайт“, спускаемият модул ще може да генерира около 1000 ватчаса на сол – достатъчно, за да продължи своите научни занимания. За момента обаче енергоподаването намалява и несеизмичните инструменти на „ИнСайт“ ще бъдат пускани все по-рядко след края на месец май.
Сега учените пренасочват цялата енергия на спускаемия модул към неговия сеизмометър, който ще работи в определени моменти от денонощието (например през нощта, когато вятърът е по-слаб и марсотресенията са по-лесни за засичане). Екипът очаква, че сеизмометърът ще трябва да бъде изключен по някое време към края на лятото, което ще сложи край и на научната фаза от мисията.
По това време „ИнСайт“ ще има достатъчно енергия, че да може да направи някоя и друга снимка и да изпрати съобщение до Земята. Екипът обаче очаква, че през декември спускаемият модул вече няма да разполага с никакво захранване и просто ще спре да отговаря.
Източник: Universe Today
