Ново изследване, публикувано в Journal of Alzheimer’s Disease, показва изключително силна връзка между невродегенеративното заболяване и съединенията, отделяни от чревните бактерии. Според неговите автори тези открития предоставят „неоспорими“ доказателства за ключовата роля, която чревната микробиота играе при развитието на болестта на Алцхаймер.

През последните години връзката между стомашно-чревния тракт и мозъка е обект на множество научни изследвания и дебати. Все повече данни показват, че микроскопичните обитатели на нашите вътрешности засягат пряко централната ни нервна система. Този двупосочен комуникационен канал позволява на мозъка да изпраща химически послания до стомашно-чревния тракт, за да контролира апетита и храносмилането. Същевременно пък се смята, че бактериите в стомаха отделят редица метаболити, засягащи мозъчната функция.

Това накара някои учени да спекулират, че състава на микробиома на даден човек би могъл да увеличи риска от развитие на Алцхаймер. Досега обаче тази връзка не бе потвърдена. В желанието си да сложат край на този дебат, авторите на новото проучване набират 89 доброволци на възраст между 65- и 85-годишна възраст. Някои от тях са здрави, докато когнитивните умения на други са увредени в различна степен. С помощта на позитронно-емисионна томография (PET) екипът сканира мозъците на участниците за следи от амилоидни плаки - ключов индикатор за болестта на Алцхаймер. Същевременно взимат и кръвни проби, за да потърсят следи от метаболити, отделени от бактериите в стомаха.

Резултатите показват, че хората с повече амилоидни плаки в своя мозък имат по-високи нива на липополизахариди в кръвта си. Известно е, че тези молекули, които се срещат по външната мембрана на някои бактерии, стимулират образуването на амилоидни плаки и увеличават възпалителните процеси в мозъка. Също така нивата на късоверижните мастни киселини, в частност ацетат и валерат, са повишени при хората с Алцхаймер. И двете се отделят от определени чревни бактерии и водят до различни възпаления в мозъка.

Други съединения, за които е известно, че се намесват в работата на ендотелните клетки и вредят на интегритета на кръвно-мозъчната бариера, също се срещат в големи концентрации при хората с високи нива на амилоидни плаки. По всяка вероятност това е поредният начин, по който чревната микробиота влияе на развитието на заболяването.

Същевременно обаче при хората с малко амилоидни плаки са открити високи концентрации на късоверижната мастна киселина бутират, която предпазва невроните, като намалява възпаленията в мозъка.

Авторката на проучването Мойра Марицони заяви, че „резултатите са неоспорими: определени бактериални продукти на чревната микробиота съответстват на количеството амилоидни плаки в мозъка.“

Въпреки че доказателствата за тази връзка са сериозни, „не трябва да бързаме да се радаме“, казва съавторът Джовани Фрисони. Според него малко е вероятно това да доведе до лек за невродегенеративното заболяване. Находката обаче може да помогне на лекарите да разпознават онези хора, които са изложени на по-висок риск от развитие на болестта на Алцхаймер и съответно – да реагират по-бързо и по-адекватно.

Източник: IFLScience