Защо класическите майски градове възникват и западат

Вечният въпрос: защо хората се местят в градовете – и защо ги напускат.

Защо да се преместим в град? И защо да го напуснем?

Днес градските центрове по света преживяват постоянен приток и отлив на население по различни причини – икономически възможности, пренаселеност, начин на живот, качество на въздуха или дори глобални пандемии. Оказва се, че тези процеси не са характерни само за модерността – те са част от човешката история от самото начало на урбанизацията.

Началото на урбанизацията: от фермерски селища до първите градове

Най-ранните градове са се зародили сред селското население – фермери и земеделци, зависими от икономики, основани на обработваеми земи. За да намалят разходите и времето за пътуване между домовете си и земеделските парцели, те живеели в малки, разпръснати селища.

Тогава, както и днес, животът в града бил по-скъп – не само икономически, но и социално. В градовете имало по-висок риск от заболявания, по-силна конкуренция за ресурси и земя и нарастващи нива на социално неравенство. Въпреки това, много земеделски общности избрали градския живот. Защо?

Изследванията на археолога Дъглас Кенет: сложни причини зад възхода и упадъка

Този въпрос отдавна интригува археолозите. Според Дъглас Кенет от Калифорнийския университет в Санта Барбара, който провежда мащабни изследвания върху урбанизацията в класическите градове на маите, отговорът е многопластов.

В свое изследване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), Кенет и екипът му показват, че възходът и упадъкът на майските градове се дължат на взаимодействието на климатични, социални и икономически фактори.

„Установихме, че разрастването на класическите градове на маите е резултат от взаимодействието между климатичните промени, междугруповите конфликти и икономиите от мащаба, постигнати чрез инвестиции в селскостопанска инфраструктура“, обяснява Кенет.

„Тези фактори са допринесли за съвместното развитие на урбанизма, неравенството и социалните зависимости между покровители и клиенти.“

Кога ползите от града вече не си струват

Същият модел показва и защо настъпва деурбанизацията – процесът на изоставяне на градовете.

„Тя започва, когато ползите от градския живот вече не надвишават разходите,“ казва Кенет, „тъй като околната среда около градовете се е влошавала, а подобряването на климата е повишило качеството на живот в селските райони, където хората са имали повече свобода и автономност.“

Климата като ключов фактор за съдбата на майските градове

Първоначалният фокус на изследователския екип бил върху ролята на климатичните промени – особено на сушата – в упадъка на класическите майски градове.

От 2012 г. учените събират археологически данни за демографските промени, военните конфликти и инвестициите в селскостопанска инфраструктура, като комбинират тези данни с новодостъпни климатични записи с висока разделителна способност.

„Ние също се възползвахме от значителни постижения в компютърното моделиране, които ни позволиха да анализираме взаимовръзките между тези фактори по начини, които преди това не бяха възможни,“ допълва Кенет.

Единен модел на урбанизация и деурбанизация

Резултатите интегрират доскоро отделни и спорни теории – като екологичен стрес, войни и икономически натиск – в единен динамичен модел, основан на принципите на популационната екология.

Този модел обяснява защо аграрни общества, които логично би трябвало да се разпръскват поради нуждата от земя, всъщност се обединяват в градски центрове, въпреки високите разходи и рискове.

„Най-голямата изненада за мен беше, че изоставянето на градовете се е случило при подобряващи се климатични условия,“ споделя Кенет. „Дълго време сме смятали, че упадъкът на майските градове е свързан със суша, но се оказва, че историята е много по-сложна и интересна.“

Уроци от миналото за бъдещето на градовете

Новото изследване предлага ценни прозрения за съвременните градски процеси и показва, че възходът и упадъкът на градовете следват универсални, повтарящи се закономерности.

Разбирането на тези модели може да помогне на учените и урбанистите да управляват по-добре градската еволюция в бъдеще – независимо дали става дума за мегаполисите на XXI век или за древните градове на маите.

Източник: Phys.org