Животински рога, човешки погребения и необичайно разположение, съобразено с движението на небесните тела – всичко това подсказва, че този обект далеч не е просто поредното поле в Централна Европа.

Наскоро археолози в Чехия откриват почти кръгла структура близо до село Хлеби в Централночешкия край. Тя е на около 6500 години – с повече от хилядолетие по-стара от началото на строителството на Стоунхендж – и не прилича на нищо друго, намирано досега в този район.

„Кръгли ограждения от този период са напълно непознати в нашия регион, което само по себе си прави обекта изключителен. Когато обаче започнахме да анализираме подробно разположението на входовете, стана ясно, че то не е случайно“, казва в официално съобщение ръководителят на изследването Петр Крищуф от Западночешкия университет в Пилзен.

„Тяхната геометрия образува система, която е позволявала да се наблюдават най-значимите моменти от слънчевия и лунния цикъл“, допълва Крищуф.

Астрономия около 4450 г. пр.н.е.

Според изследователите заровената структура е ярък пример за археоастрономия – област, която проучва как праисторическите общества са наблюдавали движенията на Слънцето, Луната и останалите небесни тела и как са ги вплитали в своите ритуали и вярвания. Подобна връзка между древните паметници и небето се търси и при долмените на Сакар.

Изглежда, че обектът е разполагал с две основни точки за наблюдение. Едната е свързана с крайните положения на Луната над хоризонта в рамките на нейния приблизително 18-годишен цикъл. Другата съвпада с изгрева при лятното слънцестоене и залеза при зимното слънцестоене.

Подобно разположение се наблюдава и при Стоунхендж. Ако човек застане в центъра на каменния кръг в най-дългия ден от годината и погледне на североизток, ще види как Слънцето изгрява непосредствено до т.нар. Пета камък, а лъчите му достигат Олтарния камък. Именно тези особености са в основата на хипотезата, че Стоунхендж е изпълнявал ролята на слънчев календар.

Стоунхендж е свързан и с движението на Луната. Четирите т.нар. Стационни камъка са разположени така, че да съвпадат с голямото лунно стоене – момент, настъпващ приблизително веднъж на 18,6 години, когато точките на изгрева и залеза на Луната достигат най-крайните си северни и южни положения по хоризонта.

Въпреки тези прилики е малко вероятно създателите на двата паметника да са заимствали идеите си едни от други. Структурите се намират на повече от 1000 километра разстояние, разделени са от Ламанша и са изградени през епохи, между които лежат много столетия. Любопитно е, че археолозите наскоро откриха и по-ранен „прототип“ на Стоунхендж, ориентиран спрямо Слънцето.

Място за мащабни ритуали

Както при Стоунхендж, животинските останки са важна част и от историята на чешкия обект.

При входовете към рововете археолозите откриват останки от бичи черепи и рога. По всичко личи, че те са били използвани като украса с определено символично значение.

„Предполагаме, че първоначално те са украсявали монументалните порти, водещи към ограденото пространство. Култът към бика е бил важен религиозен символ за първите земеделски общности и е познат от много части на праисторическа Европа“, обяснява археологът Ян Турек от Карловия университет в Чехия, който също участва в проучването.

Сред находките има и човешки кости. Останките на приблизително 18 души обаче, изглежда, са били погребвани постепенно в продължение на дълъг период. Според изследователите това може да означава, че мястото е използвано последователно от различни култури, всяка от които е имала свое отношение към древния паметник.

Подобно преплитане на монументална архитектура, погребални практики и наблюдение на небето е познато и от други части на Европа. В Нидерландия например е открито светилище на 4000 години, наподобяващо Стоунхендж.

„Докато Стоунхендж преживява няколко периода на възобновена употреба и до днес се свързва например с келтските друиди, първите резултати от Хлеби очертават противоположно развитие. Към Желязната епоха паметникът, изглежда, окончателно е изгубил първоначалното си значение. Ровът постепенно е бил запълнен, а на мястото на някогашното светилище е възникнало обикновено селище“, допълва Крищуф.

Източник: IFLScience