Под калдъръмените пътища на Деринкую в Турция се крият множество древни тунели и камери, в които някога са могли да се настанят до 20 000 души. Подземният град Деринкую, който се намира на повече от 85 метра под повърхността на Земята и обхваща 18 нива, е най-големият подземен град в света - или поне най-големият, който някога е бил откриван.
Лабиринтният комплекс всъщност е един от множеството подземни градове, открити в и около провинция Невшехир в Централна Турция, които са част от световното наследство на ЮНЕСКО. В близката Кападокия - на малко повече от 30 км на север - откриваме още подземни градове, но Деринкую е най-големият и най-посещаваният.
На посетителите на комплекса се разказва историята, че този подземен град е бил "преоткрит" едва през 1963 г. от местен човек, който постоянно губел пилетата си. След като забелязал, че домашните му птици се подхлъзват в малка пукнатина по време на ремонт на къщата му, той се натъкнал на тъмен проход, който водел към комплекса. В крайна сметка се оказало, че стотици частни къщи из града съдържат подобни скрити проходи, водещи към чудатото селище.
Сред преплетените кътчета на комплекса има помещения, които някога са били използвани като заседателна зала, конюшни, кухни, складове, жилищни помещения и минизатвор. Той дори разполага с изненадващо ефективна вентилационна система, която позволява на свежия въздух да циркулира дълбоко в ямите на подобната на лабиринт структура.
Източник: faraxshutter / Shutterstock
През дългата си история подземният комплекс Деринкую е служил предимно като убежище от войни или периоди на трудности, но не се смята, че е бил постоянно обитаван за продължителни периоди.
Възрастта на града е обект на горещи спорове, като оценките варират сериозно. Някои специалисти обаче смятат, че работата на обекта може да е започнала от фригийците преди 2800 години. По-сигурно е, че подземните тунели са били използвани от персийската Ахеменидска империя, основана от Кир Велики през 550 г. пр.н.е. По това време местните жители, които са искали да избягат от войната, вероятно са ги ползвали като убежище.
Може би най-категорични доказателства можем да си набавим от надписите, параклисите и промените, направени по комплекса. Според тях той е бил обитаван от гръкоезични християни в ранните дни на християнството. След това е използван като скривалище за мюсюлмански араби по време на арабско-византийските войни между 780 и 1180 г., преди отново да стане убежище за християните след монголските нашествия през XIV в.
Съществуват дори сведения, че комплексът е използван като убежище чак до XX век. Британският лингвист Ричард Макгилвирей Докинс, който изучава кападокийския гръцки език в района, казва, че много хора са се скрили в мистериозните подземни тунели, когато са научили за клането в Адана през 1909 г.
Днес Деринкую е един от най-популярните туристически обекти в света.
Източник: IFLScience
