Когато си представяме древноегипетска мумия, в съзнанието ни обикновено изниква добре познат образ: владетел със скръстени ръце, положен в изящно изработен и богато украсен саркофаг. Този начин на погребение обаче е само една от многобройните традиции на цивилизация, просъществувала повече от 3000 години.

Днес археолозите не е необходимо да проучват множество различни обекти, за да проследят как погребалните обреди са се променяли през поколенията. Недалеч от Луксор една-единствена гробна камера е съхранила разнообразна колекция от мумифицирани останки, положени там в продължение на повече от 300 години.

Останките на най-малко 20 древни египтяни и едно куче са описани в изследване на екип от испанския университет „Ла Лагуна“, публикувано в списанието Frontiers in Environmental Archaeology.

Те се намират в третата камера на гробница TT 209 в Тиванския некропол – комплекс с повече от 400 погребални обекта край Луксор, където и преди са били откривани мумии и ценни погребални предмети. Според съавтора на проучването и археолог Харед Карбайо-Перес начинът, по който мумиите са били подреждани през различните периоди, свидетелства за внимателно планиране и съобразяване с религиозната символика.

„Подробното изследване на телата показва, че не става дума нито за хаотично натрупване, нито за постепенно изоставяне на първоначалния ритуал – посочва Карбайо-Перес в официално изявление. – Напротив, съществувала е пространствена логика, при която всяко ново погребение е било съобразявано с вече положените тела – своеобразна погребална памет, съхранена при многократното използване на гробницата.“

Гробница, използвана от поколения

За да разберат по-добре как древните египтяни са почитали миналото и са придавали нов смисъл на вече съществуващите погребални пространства, археолозите първо извършват разкопки в TT 209. Гробницата е построена по време на XXV династия (754–656 г. пр.н.е.), известна още като Нубийската или Кушитската династия.

След това изследователите внимателно заснемат и скицират погребаните в нея тела, като подробно описват ориентацията и положението на всяка мумия спрямо цялостната структура на камерата. Общо екипът документира девет отделни погребални групи, включващи както индивидуални, така и колективни погребения, както и различни лични вещи и религиозни предмети. Хронологията разкрива как с всяко следващо поколение свободното пространство в камерата ставало все по-оскъдно.

Разположение на телата в странична камера 3 на гробница TT 209. Схемата показва как телата на няколко души се допират и частично се застъпват. M6 и M7 са положени непосредствено един върху друг, а кучето (M9) – върху долните им крайници. Източник: Карбайо-Перес.

„Най-рано погребаните тук хора изглежда са заемали високо обществено положение. Те са били положени в ковчези, с погребални мрежи и амулети, както и с множество скъпи предмети“, обяснява египтологът от университета „Ла Лагуна“ и съавтор на изследването Мигел Анхел Молинеро Поло.

Амулетите са имали особено важно място в древноегипетските погребални обреди. За това свидетелства и друга впечатляваща находка – 49 амулета, открити в мумията на т.нар. „златно момче“, които според вярванията трябвало да защитават покойника и да му дават сили в отвъдния живот.

Мумифицирано куче е положено върху мъж и жена

В един от случаите археолозите установяват, че мумифицирано куче е било положено непосредствено върху телата на мъж и жена.

„Намирам това за изключително красиво – отбелязва Карбайо-Перес. – То би могло да свидетелства за близка връзка между тези хора и животното – идея, която според мен всички лесно можем да разберем.“

Подобни находки хвърлят светлина върху сложните отношения между древните египтяни и животните – тема, която личи и от историята на египетските мумии на котки и връзката им със съвременните домашни любимци.

Недостигът на място променя погребалните практики

Към края на XXV династия и през Персийския период – приблизително между 680 и 404 г. пр.н.е. – хората, извършвали погребалните обреди, трябвало да променят подхода си. Мумиите били поставяни навсякъде, където все още имало свободно място, а това понякога налагало крайниците им да бъдат разполагани по различен начин.

За разлика от по-ранната традиция на индивидуални погребения, близо две трети от покойниците в TT 209 били подредени вертикално един над друг. Това обаче не означава, че с течение на времето отношението към мъртвите е станало по-небрежно. При много от мумиите от по-късните периоди ръцете все още били скръстени върху гърдите в т.нар. Озирисова поза.

„Телата, положени вертикално едно над друго, не са били поставени в ковчези, но са били внимателно мумифицирани. С тях могат да бъдат свързани и изправени делви, които подсказват наличието на специфичен ритуал, непознат от по-ранните етапи на използване на гробницата“, казва Молинеро Поло.

Повторното използване на древноегипетски гробници не е изолиран случай. Археолозите са откривали подобни следи и в некропола Кубет ал Хауа в Асуан, където част от гробниците, изградени през Старото царство, изглежда са били използвани отново по време на Средното царство.

Не хаос, а внимателно запазена погребална памет

Резултатите противоречат на по-стари теории, според които някои древноегипетски гробници ставали все по-хаотични, докато постепенно се изпълвали с тела. TT 209 по-скоро показва, че грижата и уважението към починалите са останали неизменна част от погребалните практики в продължение на столетия.

Телата не били разполагани произволно. Всяко следващо погребение се вписвало в пространството, оформено от предишните, без да заличава присъствието и символичното им значение. Така гробната камера продължавала да служи на поколения древни египтяни, като същевременно пазела паметта за хората, положени в нея преди тях.

„Представените от нас резултати означават, че погребални групи, смятани досега за „неподредени“, могат да бъдат преосмислени и тълкувани по нов начин“, заключава Карбайо-Перес.

Източник: Popular Science; превод и редакция: Владимир Тодоров