Защо хората решават, че канибализмът е полезен за тяхното здраве? Отговорът на този въпрос хвърля повече светлина върху един от най-нелепите и шантави моменти от европейската история, когато европейците се обсебват от египетските мумии.

Удивлението на хората от бинтованите трупове на древните египтяни продължава от Средновековието до 19-ти век. Първоначално то е продиктувано от вярата, че стритите на прах и превърнати в тинктура човешки останки могат да излекуват всичко – от бубонна чума до главоболие, а впоследствие от зловещите идеи на хората от Викторианската епоха за забавления за след вечеря.

Манията по мумии

Вярата, че мумиите могат да лекуват болести, кара хората векове наред да поглъщат нещо, което има ужасен вкус.

„Мумия“ – продуктът, създаден от мумифицираните тела – е медицинска субстанция, консумирана в продължение на векове и от богати, и от бедни. Тя се продава в аптеките и се създава от останките на мумии, донесени от египетските гробници в Европа.

През 12-ти век аптекарите вече използват стритите мумии заради техните отвъдни медицински свойства. През следващите 500 години мумиите са предписвано лекарство.

В един свят без антибиотици лекарите предписват стрити на прах черепи, кости и плът, за да лекуват всякакви заболявания – от главоболие до намаляване на подутини и чума.

Не всички са убедени, че това работи. Кралският лекар Ги дьо Лафонтен се съмнява в полезните медицински свойства на „Мумия“ и дори през 1564 г. вижда как се създават фалшиви мумии от мъртви селяни в Александрия. Той осъзнава, че хората могат да бъдат измамени. Те не винаги консумират истински древни мумии.

Фалшификатите обаче илюстрират една важен момент– съществува постоянно търсене на мъртва плът, която да бъде използвана като лекарство, и доставките на истински египетски мумии не може да го отговори на това търсене.

[На изображението по-горе - буркан, съхраняващ т.нар. "мумия" - лекарство, създадено от стритите на прах останки от мумифицирани хора. Източник: Wikimedia Commons, CC BY]

Аптекарите и билкарите продължават да предлагат лекарства от мумии чак до 18-ти век.

Лекарството на мумията

Не всички лекари смятат, че от изсъхналите и стари мумии може да се направи възможно най-доброто лекарство. Някои вярват, че прясното месо и кръв съдържат жизненост, каквато липсва на старите мъртъвци.

Твърдението, че плътта е най-добрият избор убеждава дори най-благородните благородници. Английският крал Чарлз II приема лекарство, създадено от човешки черепи, след като получава пристъп. До 1909 г. лекарите често предписват човешки черепи срещу неврологични състояния.

За кралските особи и социалния елит консумирането на лекарства от мумии е уместно и царствено, тъй като лекарите твърдят, че „Мумия“ е създадена от фараони. Кралски особи ядат кралски особи.

Вечеря, питиета и представление

През 19-ти век хората вече не консумират мумии за лечебни цели, но викторианците устройват „партита на разплитане“ – частни партита, на които бинтовете на египетските трупове се развиват за забавление.

Първата експедиция на Наполеон до Египет през 1798 г. разпалва въображението на европейците и позволява на пътешествениците през 19-ти век да внесат множество мумии в Европа, закупени директно от египетските улични търговци.

Уличен продавач на мумии в Египет през 1875 г. Източник: Félix Bonfils/ Wikimedia

Викторианците провеждат частни партита, посветени на разопаковането на останките на древни египетски мумии.

Поне ранните разопакования са се отличавали с известна медицинска порядъчност. През 1834 г. хирургът Томас Петигрю развоа мумия в Кралския колеж по хирургия. По негово време аутопсиите и операциите са публични и разопаковането е просто поредното публично медицинско събитие.

Скоро изчезва дори и претенцията за медицински изследвания. До този момент мумиите вече не са лекарство, а атракция. Домакин, който може да забавлява гостите си с разопаковането [на мумия], доказва реалното си богатство.

Тръпката да видиш скритите под превръзките изсъхнала плът и кости е голяма и тези събития – независимо дали се провеждат в частни домове или в театрите, посещавани от образованото общество - привличат голяма публика. Силните алкохолни напитки пък правят хората шумни и подобряват способността им да оценят случващото се.

Изучаване на мумия от Доминик, автор: Пол Доминик Филипоту. Ок. 1891. Източник: Wikimedia

Проклятието на мумията

В началото на 20-ти век партитата с разопаковането на мумии приключват. На тези зловещи тръпки вече се гледа като проява на лош вкус и неизбежното унищожение на археологически останки е просто жалко.

Откриването на гробницата на Тутанкамон подхранва една всеобща мания по дизайна арт деко. Той започва да се среща навсякъде – както в мотивите на врати в Крайслер Билдинг, така и във формата на часовниците, проектирани от „Картие“. Лорд Карнавон, спонсорът на експедицията до гробницата на Тутанкамон, умира по естествени причини, но много скоро внезапната му смърт се приписва на ново суеверия – „проклятието на мумията“.

Хауърд Картър отваря най-вътрешната част на гробницата на Тутанкамон. Източник: The New York Times photo archive/ Wikimedia

Съвременни мумии

През 2016 г. египтологът Джон. Дж. Джонстън провежда първото публично разопаковане на мумия от 1908 г. насам. То е по малко от всичко – изкуство, наука и представление. В края на краищата Джонстън пресъздава по един особено впечатляващ начин цялата атмосфера на викторианските партита от миналото.

Събитието е безкрайно безвкусно – от колоните звучи гръмко песента Walk Like an Egyptian на „Бенгълс“, а на посетителите се сервира чист джин.

Мумията пък е актьор, обвит в бинтове, но събитието е същински опияняващ микс за сетивата. Фактът, че се провежда в болницата „Сейнт Барт“ в Лондон, ни припомня, че представляват пресечна точка на множество различни преживявания – от медицинските до зловещите.

Днес черният пазар на контрабанда на реликви, включително мумии, възлиза на около 3 млрд. щатски долара.

Нито един сериозен археолог не би разопаковал мумия и нито един лекар не би предложил на пациент да я изяде. Обаянието по мумиите обаче продължава да е силно. Те все още се продават, все още се експлоатират и все още са стока.

Автор: проф. Маркъс Хармс от Университета на Южен Куинсланд (Marcus Harmes, Professor in Pathways Education, University of Southern Queensland).

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейния автор. Прочетете оригиналната статия тук.