Долмените на Сакар

Важно е да кажем, че от конструктивна гледна точка няма два еднакви долмена.

Отчитайки трудоемкостта при изграждането на мегалитни обекти, естествено е да предполагаме висока обществена значимост, наложила подобни усилия. При очевидната непроизводствена насоченост на долмените остават две възможни причини:

идеологически потреби и принуда

от страна на владетел, а може би и съчетанието между тях.

Отдавна е известно, че една идеология може да почива на почитане на някое небесно светило, най-често Слънце или Луна, но може и ярка звезда. Най-известният пример за обвързване на мегалитно съоръжение с календарно-астрономически наблюдения е Стоунхендж. Хипотезата за възможна астрономически значима ориентация лежи в основата на т.нар. ориентационна археоастрономия. Приложена към долмените на територията на България, тази хипотеза изисква масово измерване на ориентацията през предното отверстие на обектите. То бе провеждано в нашите експедиции.

Точността на ориентиране (±1°) е в рамките на инструменталната. Грешката в позиционирането на обект по данни на GPS върху спътникова карта от Google Maps е в рамките на вътрешната точност на измерването с GPS прибора, т.е. 5-10 м! От карти или с GPS оценявахме надморската височина на долмена.

Анализът на измерените ориентации на сакарските долмени не показва преобладаваща значима астрономична ориентация към Слънце, Луна или звезда. Наблюдава се почти равномерно неспецифично насочване по целия южен полухоризонт. Наложи се да търсим допълнителни ориентационни принципи.

Данните подсказват връзка между долмените и сакралния ландшафт.

Преобладаващият брой долмени са ориентирани към върхове,

където е отбелязано присъствие на древни тракийски светилища. Тази особеност наричаме топоцентричен ориентационен принцип. Особено впечатляваща е ситуацията с долмени, насочени към рида Гората в Източните Родопи, чийто хребет е осеян със светилища и скални ниши. Доказателство е вековната сакрализация на светилището Глухите камъни в центъра на рида.

Правдоподобието на такъв ориентационен принцип намира подкрепа във фолклорната връзка между хълма на крепостта Мезек в рида Гората и Дервишка могила в Южен Сакар.

Според легендата около живителен извор,

бликал от подножието на рида Гората, били най-старите селения в околността. Всяка година напролет водата от извора ставала бледочервена и хората вярвали, че това е заради кръвна жертва, принасяна от „стопанина” на извора, обитаващ връх Дервишка могила в Сакар. Днес на този връх личат следи от тракийска крепост с обширно селище край нея.

Анализът показва обаче, че топоцентричният принцип не е достатъчен, за да обясни всички ориентации в този район, защото близко разположени и подобни долмени имат ориентации, различаващи се драстично! Оказа се, че е добре обектите да се разглеждат и по райони. Особено благодарна за такъв анализ група образуват долмените в района с. Българска поляна – с. Хлябово – с. Сакарци – вр. Вишеград (856,1 м). Анализът сочи, че с голяма вероятност долмени в този район “гледат” не толкова към характерна височина, а един към друг! Можем да говорим за

„съседски ориентационен принцип”.

Той предполага относителна датировка на паметниците – долменът “мишена” трябва да е по-ранен!

Събраните данни позволяват да се предположи, че по-представителните екземпляри сред долмените може да се разглеждат не само като погребални съоръжения, но и като площадки за култова практика, свързани чрез ориентацията си със значими за култа свети места, често доста отдалечени от разположението им. Мегалитите понякога се вплитат дори в съвременната религиозна обредност на местното население! Ето и няколко примера.