Долмените на Сакар

Около менхира в с. Овчарово (Чучул камък) до средата на 20. век се е провеждал събор по Димитровден, а по време на великденските пости се играели хора. До долмена при с. Изворово, в местността Блага черква, било традиция след гроздобер, в началото на октомври,

да се прави служба и курбан, а за маса служел... долменът!

Краеведката от Хлябово Златка Караманова споменава, че в миналото хлябовци се събирали около долмените на култови празници. Смятало се, че долмените имат свои «ступани», за които се разказвали тайнствени легенди. Вярвали, че нощем от долмените излизал огън, който обикалял селото, и хората се бояли да ровят из хилядолетните каменни структури. Това очевидно не плаши иманярите, а и някои хора от местното население, които използват плочите за огради на дворове, гърла на кладенци, навеси над изворчета.

Още Георги Бончев отбелязва масовото и бързо рушене на тези паметници. Карел Шкорпил през 1925 г. също алармира, че “долмените са много изложени на разрушение и скоро ще изчезнат, ако не им се издейства законна охрана”.

Уви, и в наши дни варварското отношение към тези уникални обекти си остава същото – при обиколките си забелязахме навсякъде белези на разрушение. Призивите за опазване, отправени преди век, важат с пълна сила и днес!

Автори: Любомир Цонев, Димитър Колев, Янко Динчев

Текстът първоначално е публикуван в хартиеното издание на "Обекти", бр. 10, октомври-ноември 2011 г.