Франция спря временно всички проучвания на прионовите болести, провеждани в обществените изследователски лаборатории, за поне 3 месеца. Решението е взето, след като най-малко двама служители са се заразили с рядка и смъртоносна прионова болест, докато са работили в лаборатория, проучваща тези заболявания.

Прионовите болести са клас от ненормално структурирани инфекциозни протеини, които могат да предизвикат смъртоносно мозъчно заболяване. Мораториумът бе наложен, след като пенсиониран лабораторен служител от Националния изследователски институт по земеделие, храни и околна среда (INRAE), който е работил с прионови болести и преди, се заразява с Кройцфелд-Якоб – най-често срещаното прионово заболяване сред хората. За него няма лек. В момента тече разследване, чиято цел е да установи дали човекът се е заразил със заболяването по време на работа.

Въпреки че произходът на заболяването все още не е изяснен, това би могъл да бъде потенциално вторият случай на човек, разболяващ се от прионова болест в лаборатория, ръководена от INRAE. През юни 2019-та Емили Жумен умира на 33-годишна възраст, след като се заразява с прионова болест през 2010-та. Тя си убожда палеца по време на е експеримент с заразени с приони мишки, което години по-късно довежда до смъртта ѝ. Семейството ѝ съди INRAE за непредумишлено убийство и застрашаване на живота.

След Жумен е диагностицирана, правителствени изследователи провеждат инспекция на начините, по които се работи с прионови заболявания във Франция и откриват, че всички посетени от тях лаборатории спазват добре нормативните изисквания и че изследователските екипи знаят как да намалят рисковете, на които са изложени. Същевременно обаче са направени някои промени, които допълнително да обезопасят средата – така например служителите вече работят с ръкавици, които са далеч по-устойчиви на порязвания, и ползват пластмасови ножици и скалпели за еднократна употреба, за да намалят броя на острите инструменти.

Жумен се заразява заради лабораторен инцидент, при който е ползвала латексови ръкавици вместо такива, устойчиви на порязвания. Това е заключението на изследване, публикувано в New England Journal of Medicine. Тя е прихванала вариант на Кройцфелд-Якоб вследствие на т.нар. заболяване „луда крава“. Имайки предвид факта, че епидемията от луда крава в Европа приключва през 2000 г., след което не са регистрирани нови случаи на този вариант на Кройцефелд-Якоб, малко вероятно е Жумен да е се е разболяла заради храна. Едва наскоро INRAE призна за вероятната връзка между смъртта ѝ и лабораторния инцидент.

Причините за заболяването при четири от пет случая са неизвестни, като петият настъпва или заради генетични особености, или при трансплантация на инфектирана човешка тъкан. Разликата между стандартното заболяване Кройцфелд-Якоб и въпросният вариант може да бъде открита само след смъртта на пациента – при анализ на мозъчната му тъкан.

Съществуват множество мерки за безопасност, които да предпазят служителите в лабораториите от множеството патогени, с които боравят. Прионите обаче са особено притеснителни, тъй като средният инкубационен период на Кройцфелд-Якоб е около 10 години – минава изключително много време, преди инфекцията най-накрая да се разкрие, а когато това се случи, вече е твърде късно.

Източник: Science