Едно от най-широко използваните лекарства в света може да помогне за намаляване на риска от деменция при ежедневен прием – но само при определени хора.

Анализ на мащабно рандомизирано контролирано проучване, обхванало над 13 500 възрастни участници в Австралия и САЩ, установява, че ежедневният прием на аспирин е свързан с по-нисък относителен риск от деменция при хора с определен генетичен профил.

Изследването, публикувано в Alzheimer's & Dementia, използва данни от едно от най-големите плацебо-контролирани проучвания върху приема на аспирин при здрави възрастни хора.

За първи път учените идентифицират генетична подгрупа, при която ниски дози аспирин потенциално биха могли да намалят риска от развитие на деменция.

Кои хора могат да имат най-голяма полза?

Най-ясен положителен ефект се наблюдава при участниците с генетични показатели, свързани с по-висок брой на тромбоцитите в кръвта.

В тази подгрупа при хората, приемали аспирин, е отчетен 70% по-нисък относителен риск от развитие на деменция в сравнение с участниците, получавали плацебо. Разликата между двете групи започва да се проявява приблизително 2–3 години след началото на проследяването.

Наред с потенциалната полза обаче е установен и съществен риск: сериозните кръвоизливи са били приблизително два пъти по-чести сред участниците, които са приемали аспирин.

„Хората не бива да започват да приемат аспирин с цел профилактика на деменция въз основа на това проучване, без първо да се консултират с лекар, особено предвид повишения риск от сериозни кръвоизливи“, предупреждава водещият автор Питър Франске, изследовател в областта на общественото здраве в Университета „Монаш“.

„Сега трябва да потвърдим този резултат и в други изследвания, а впоследствие да го проверим и в клинично проучване, насочено специално към хора с такъв генетичен профил.“

Ако резултатите бъдат потвърдени, перспективите са обещаващи.

„Ако ефектът бъде потвърден, фактът, че аспиринът е евтин и широко достъпен, би могъл да превърне персонализираната профилактика на деменцията в реална възможност“, допълва Франске.

Сред участниците с най-високи генетични показатели за брой на тромбоцитите деменция се развива по-рядко в групата, приемала аспирин (в червено), отколкото в групата на плацебо (в синьо-зелено). (Fransquet et al., Alzheimer's & Dementia, 2026)

Аспиринът засега не се препоръчва за профилактика на когнитивния спад

Към момента аспиринът не се препоръчва като средство за предотвратяване на когнитивния спад.

Все още няма достатъчно научни доказателства, че лекарството може да намалява риска от деменция при населението като цяло.

Възможно е обаче една от причините досега подобен ефект да не е бил установен да се крие в начина, по който участниците са били разглеждани като една обща група, без да се отчита индивидуалният им генетичен профил.

„Предишни проучвания установиха, че аспиринът не предотвратява деменцията, когато всички участници се анализират заедно“, обяснява Франске.

„Нашите резултати показват, че картината може да е по-сложна.“

Генетичният профил насочва вниманието към ролята на тромбоцитите

При новия анализ Франске и колегите му от Университета „Монаш“ подреждат участниците в рандомизираното контролирано проучване според техния генетичен показател, свързан с броя на тромбоцитите.

Сред участниците, които попадат в най-високите 20% по този показател, приблизително 3,3% от получилите плацебо впоследствие развиват деменция.

Сред приемалите аспирин този дял е едва 1%.

Това съответства на 70% по-нисък относителен риск при употребата на аспирин в тази конкретна подгрупа.

„Особено интересно е, че наблюдаваният ефект не беше свързан с вече установените генетични рискови фактори за болестта на Алцхаймер и деменцията“, казва Франске.

„Вместо това резултатите насочват вниманието ни към биологията на тромбоцитите и откриват нова посока за изследване.“

Учените все по-активно изследват сложните връзки между различни биологични фактори, риска от когнитивен спад и механизмите, които могат да повлияят върху развитието на деменция.

При участниците извън най-високите 20% по генетичния показател за брой на тромбоцитите честотата на деменцията е сходна в групата с аспирин (в червено) и в групата с плацебо (в синьо-зелено). (Fransquet et al., Alzheimer's & Dementia, 2026)

Ползите от аспирина трябва да се преценяват спрямо риска от кръвоизлив

Аспиринът е сред най-значимите фармакологични постижения на XX век и днес има важна роля в профилактиката на редица сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания.

Този нестероиден противовъзпалителен медикамент може да намали риска от инфаркт, исхемичен инсулт и образуване на кръвни съсиреци при определени пациенти, когато се приема по лекарска преценка.

Аспиринът потиска слепването на тромбоцитите и така намалява вероятността от образуване на съсиреци. Същият механизъм обаче може да увеличи риска от кръвоизливи, включително вътрешни.

Затова ежедневният прием на ниски дози аспирин е оправдан само в определени случаи, когато очакваната полза е по-голяма от потенциалния риск. Този баланс непрекъснато се преоценява с натрупването на нови научни данни.

Защо са необходими още изследвания?

Необходими са значително повече данни, преди да може да се направи извод, че приемът на ниски дози аспирин е безопасен и ефективен за хора с повишен риск от деменция.

Едно от ограниченията на настоящия анализ е, че всички форми на деменция са разгледани заедно, въпреки че някои от тях са много по-тясно свързани със съдови нарушения от други.

Освен това медианният период на проследяване в рандомизираното проучване е бил под пет години.

Това означава, че изследването може да е обхванало предимно случаи на деменция, които се развиват по-бързо или стават клинично разпознаваеми в по-кратък срок.

Все още не е ясно дали и по какъв начин ежедневният прием на ниски дози аспирин би повлиял на по-бавно прогресиращите форми на когнитивен спад.

Изследванията върху стареенето на мозъка и факторите, които влияят върху когнитивните способности, показват колко сложни и взаимосвързани са процесите, които определят здравето на мозъка с напредването на възрастта.

Стъпка към персонализирана профилактика на деменцията?

Въпреки ограниченията на анализа резултатите повдигат важен въпрос: възможно ли е в бъдеще генетичният профил на отделния човек да се използва за по-прецизна и персонализирана профилактика на деменцията?

Засега отговорът остава неясен, но данните насочват към потенциална връзка между генетично обусловената биология на тромбоцитите и ефекта от ниски дози аспирин – връзка, която предстои да бъде потвърдена в допълнителни изследвания.

Изследването е публикувано в Alzheimer’s & Dementia.

Важно: Този материал има изцяло информационен характер и не представлява медицински съвет. Аспиринът може да повиши риска от сериозни кръвоизливи и не бива да се приема с цел профилактика на деменция без консултация с лекар. Не започвайте, не прекратявайте и не променяйте прием на медикаменти въз основа единствено на информацията в този текст.