Две думи, записани след бомбардировката над Хирошима, хвърлят нова светлина върху опасността от ядрена зима
На 6 август 1945 г. американският бомбардировач „Енола Гей“ пуска атомна бомба над японския град Хирошима. Няколко часа по-късно в бордовия дневник на самолета са записани две на пръв поглед незначителни думи: Cloud gone („Облакът изчезна“).
Повече от осем десетилетия по-късно това изказване помага на учените да намерят отговор на въпрос, чието значение надхвърля многократно рамките на историческото събитие: възможно ли е една ядрена война да промени климата на Земята до такава степен, че да застраши съществуването на човечеството?
На 6 август 1945 г. в 8:15 ч. местно време САЩ взривяват атомната бомба „Малчугана“ (Little Boy) над Хирошима. Това е първият случай, в който атомно оръжие е използвано във военен конфликт.
Още докато бомбата се разработва в рамките на проекта „Манхатън“, Робърт Опенхаймер и други физици се опасяват, че експлозията може да предизвика верижна реакция в атмосферата, която бързо да доведе до гибелта не само на човечеството, но и на целия животински и растителен свят.
„Водородните ядра са нестабилни. Те могат да се слеят и да образуват хелиеви ядра, освобождавайки в процеса огромно количество енергия, както се случва на Слънцето“, обяснява през 1959 г. американският физик Артър Комптън, с когото Опенхаймер се консултира по въпроса. „За да се предизвика подобна реакция, е необходима много висока температура. Но нима именно колосалната температура на атомната бомба не е точно онова, което е необходимо, за да се предизвика взрив на водорода?“
Опасенията на Опенхаймер не се изчерпват с това.
„А щом става дума за водород, какво да кажем за водорода в морската вода? Не би ли могъл взривът на атомната бомба да предизвика взрив на самия океан? Но и това не е всичко, от което се страхуваше Опенхаймер. Азотът във въздуха също е нестабилен, макар и в по-малка степен. Дали една атомна експлозия в атмосферата не би могла да предизвика реакция и при него?“
Още преди пускането на атомните бомби изчисленията показват, че подобен сценарий е невъзможен при атмосферните условия на Земята, тъй като охлаждането вследствие на излъчването на енергия настъпва твърде бързо, за да може реакцията да се поддържа. И действително, когато бомбата е хвърлена, атмосферата не се възпламенява.
Това обаче далеч не е единственото нещо, за което трябва да се тревожим при използването на ядрени оръжия.
Какво представлява ядрената зима?
Една от основните опасности е настъпването на т.нар. ядрена зима – хипотетичен период на глобално застудяване вследствие на мащабна ядрена война. Огромните пожари, предизвикани от експлозиите, биха могли да изхвърлят значителни количества сажди в горните слоеве на атмосферата и по този начин да възпрепятстват достигането на слънчевата светлина до земната повърхност.
Хипотезата за ядрената зима придобива широка популярност през 1983 г., когато петима учени, сред които и известният американски астроном Карл Сейгън, публикуват изследване в научното списание Science.
С помощта на математически модели, разработени първоначално за изучаването на последствията от вулканичните изригвания, учените се опитват да установят как една мащабна ядрена война би повлияла на климата на Земята.
Техните изчисления показват, че дългосрочните климатични последствия от подобен конфликт биха могли да бъдат също толкова значими, колкото и непосредствените поражения от самите експлозии.
Повече от четири десетилетия по-късно учените продължават да изследват при какви обстоятелства би настъпила ядрена зима и колко тежки биха били последствията от нея.
Проблемът е, че за щастие (и донякъде благодарение на хора като Станислав Петров) не разполагаме с множество реални примери за огнени бури, предизвикани от ядрени бомбардировки. Едно от малкото свидетелства за подобно явление е огромният облак, наблюдаван над Хирошима през 1945 г.
В миналото учените са се опитвали да определят размерите на пирокумулусния облак – възходящия стълб, който се образува вследствие на пожарите на земята и който остава след разсейването на първоначалната атомна гъба – посредством анализ на архивни фотографии.
Някои изследвания дори предполагат, че по-голямата част от черния въглерод не би достигнала горните слоеве на атмосферата, където би могла да предизвика подобен охлаждащ ефект.
Това обаче далеч не е просто един любопитен исторически въпрос. Отговорът му би могъл да ни помогне да разберем дали климатичните последствия от една ядрена война могат да застрашат хората дори в онези части на света, които не са пряко засегнати от военния конфликт.
„Облакът изчезна“
В рамките на ново изследване, публикувано в научното списание Geophysical Research Letters, учените анализират бордовите дневници и разказите на екипажите на „Енола Гей“ и придружаващите го самолети в търсене на допълнителни следи.
След хвърлянето на бомбата екипажът наблюдава и фотографира последствията от експлозията.
„Виждах града, който постепенно се покриваше от тази ниска, бълбукаща маса. Наподобяваше бълбукаща меласа, която се разливаше и се изкачваше по склоновете на околните хълмове, покривайки целия град“, описва гледката Джордж Карън, стрелецът в задната част на самолета.
„Виждах и пожари, които избухваха през този облачен слой или както там бихте го нарекли, покрил целия град. На различни места се издигаха пламъци.“
Особен интерес за авторите на новото изследване представляват две думи, записани в бордовия дневник в 10:52 ч. (местно време на остров Тиниан): Cloud gone („Облакът изчезна“). По това време самолетът се намира на разстояние около 750–765 километра от Хирошима и лети на височина приблизително 7,6 километра.
В един от документите се уточнява, че в този момент видимостта е била ограничена от атмосферната мараня, а не от кривината на Земята. Това означава, че върхът на облака все още не се е скрил зад хоризонта – обстоятелство, което позволява на учените да изчислят минималната му височина.
Изчисленията се усложняват от метеорологичните условия, които могат да повлияят на пречупването на светлината при преминаването ѝ през атмосферата.
Въз основа на исторически метеорологични данни учените моделират различни сценарии, за да установят до каква степен светлината се е пречупвала през онзи ден на 1945 г.
След провеждането на 100 000 симулации те заключават с 95 процента статистическа увереност, че облакът над Хирошима е достигнал височина от над 11,3 километра.
Изчисленията показват също така, че вероятността върхът му да е надхвърлил 12,1 километра е по-голяма от 50 процента. Записът в бордовия дневник обаче не позволява да се определи максималната височина на облака. Възможно е той да е достигнал значително по-високо.
Още през 2011 г. друг екип от учени се опитва да определи височината на облака над Хирошима посредством анализ на архивна фотография. Тогава изследователите получават приблизителна максимална височина от 15,7 километра.
Фактът, че два независими метода дават съвместими резултати, увеличава увереността на учените, че огнената буря над Хирошима действително е издигнала сажди високо в тропосферата.
Защо височината на облака е толкова важна?
Почти всички метеорологични явления се развиват в най-ниския слой на земната атмосфера – тропосферата. Именно там се образуват повечето облаци, а валежите постепенно отстраняват голяма част от замърсяващите частици във въздуха.
Над тропосферата се намира друг атмосферен слой – стратосферата. Границата между двата, известна като тропопауза, се намира на различна височина в зависимост от географската ширина и метеорологичните условия.
Ако саждите достигнат стратосферата, където практически липсват валежи, те могат да се задържат в атмосферата значително по-дълго.
Нещо повече – черният въглерод поглъща слънчевата радиация. Вследствие на това въздухът около частиците се нагрява и димният облак може да се издигне на още по-голяма височина.
Докато горните слоеве на атмосферата се нагряват, количеството слънчева светлина, достигаща земната повърхност, намалява. Именно този процес стои в основата на сценариите за ядрена зима.
Любопитното в случая е, че учените вече са наблюдавали подобен механизъм в природата, без да има каквато и да било ядрена експлозия.
Какво ни разкриват горските пожари?
През 2017 г. мащабни горски пожари в Западна Канада изхвърлят огромни количества дим в стратосферата.
Сателитните наблюдения показват, че в рамките на два месеца димният облак се издига от 12 до 23 километра височина вследствие на нагряването на частиците черен въглерод от слънчевата светлина.
Следи от облака са регистрирани в атмосферата повече от осем месеца.
Според авторите на изследване, публикувано през 2019 г. в списание Science, тези наблюдения предоставят ценна информация за атмосферните процеси, които биха могли да настъпят и вследствие на ядрена война.
Разбира се, горските пожари и огнените бури, предизвикани от ядрени експлозии, се различават по редица показатели. Наблюденията обаче показват, че при определени условия димът от мащабни пожари действително може да достигне стратосферата и да се задържи там продължително време.
Ядрената зима и опасността от световен глад
Една от най-големите опасности при настъпването на ядрена зима не е самото застудяване, а ефектът, който то би оказало върху способността на човечеството да произвежда храна.
Намаляването на слънчевата светлина, по-ниските температури и промените в количеството на валежите биха могли да доведат до масово унищожаване на реколтата дори в държави, отдалечени на хиляди километри от зоната на военния конфликт.
През 2022 г. международен екип от учени публикува изследване в научното списание Nature Food, в което моделира шест различни сценария на ядрена война и последствията им за земеделието, животновъдството и риболова в световен мащаб.
Дори при най-ограничения сценарий, при който в атмосферата попадат 5 милиона тона сажди, количеството калории, осигурявани от основните земеделски култури в световен мащаб, би намаляло средно със 7 процента през първите пет години след конфликта.
При сценарий с 47 милиона тона сажди спадът би могъл да достигне 50 процента.
При най-тежкия сценарий, включващ изхвърлянето на 150 милиона тона сажди в атмосферата, спадът би достигнал приблизително 90 процента три до четири години след войната.
Според изчисленията на учените над 2 милиарда души биха могли да загинат вследствие на ядрена война между Индия и Пакистан, а над 5 милиарда – при мащабен ядрен конфликт между САЩ и Русия. Голяма част от жертвите биха били следствие от недостига на храна, а не от непосредственото въздействие на ядрените експлозии.
Важно е да отбележим, че това са резултати от компютърни симулации, основани на конкретни сценарии и допускания, а не категорични прогнози за броя на жертвите при бъдеща война.
Какво всъщност ни казват двете думи от 1945 г.?
Резултатите от новото изследване не доказват, че една ядрена война непременно ще предизвика ядрена зима. Те не позволяват да се определи общото количество сажди, изхвърлени в атмосферата над Хирошима, нито доказват, че те са достигнали стратосферата.
Те са индикация обаче, че огнена буря, предизвикана от ядрена експлозия, действително може да издигне сажди във високите части на тропосферата – резултат, който е в съответствие със сценариите за ядрена зима.
Макар моделирането да се основава на редица допускания, бомбардировката над Хирошима остава единственият реален пример за огнена буря, предизвикана от ядрено оръжие. Атомната бомба, хвърлена три дни по-късно над Нагасаки, не предизвиква подобно явление.
Повече от 80 години след трагедията в Хирошима продължаваме да научаваме нови неща за потенциалните последствия от използването на ядрени оръжия. И понякога дори две думи в един стар бордови дневник са достатъчни, за да ни напомнят колко много все още не знаем.
Дано никога не ни се налага да проверяваме на практика доколко точни са тези модели.
Превод, редакция и научнопопулярна разработка: Владимир Тодоров
По материали на IFLScience, Geophysical Research Letters, Science и Nature Food.













