Понякога дори добре познати исторически факти раждат упорити митове. Наскоро например мнозина с изненада откриха, че така наречените „каменни тела“ в Помпей не са истински човешки останки, а отливки, създадени векове по-късно.
Тези фигури действително показват с поразителна точност хората, загинали при изригването на Везувий през 79 година след Христа, но са получени чрез изливане на гипс в празнините, оставени от разложилите се тела.
„Вулканичният материал е покрил телата на мъртвите и се е втвърдил около тях“, обяснява Мери Биърд, професор по класически науки в Университета в Кеймбридж. „С разлагането на плътта, вътрешните органи и дрехите остава кухина – точен негатив на формата на тялото в момента на смъртта. Не след дълго някой се досетил, че ако тази кухина се запълни с гипс, се получава отливка, напълно възпроизвеждаща човешката фигура.“
Оказва се обаче, че подобно объркване битува и около едно далеч по-близко във времето събитие – сенките, останали след атомната бомбардировка на Хирошима.
Митът за „изпарените хора“
След като Съединените щати хвърлят атомна бомба над Хирошима на 6 август 1945 година, градът е практически унищожен, а десетки хиляди хора загиват. В месеците след атаката хиляди са обявени за изчезнали и се предполага, че са мъртви. В този контекст не е трудно да се разбере защо се раждат и митовете.
Според Йошинори Обаяши, доброволец екскурзовод в Музея на атомната бомба в Хирошима, много посетители вярват, че хората са били мигновено „изпарени“ от ядрената експлозия и че сенките, запазени върху камък и бетон, са единственото, което е останало от тях.
Истината обаче е различна.
Може ли човешкото тяло да се изпари?
Въпреки опустошителната сила на атомната бомба, пълното изпаряване на човешко тяло изисква огромно количество енергия – далеч повече, отколкото обикновено си представяме.
„Не знаем докъде точно проникват топлинните лъчи в човешкото тяло“, обяснява д-р Минако Отани, почетен професор в Университета в Хирошима. „Но дори при силно изгаряне винаги остават овъглени тъкани или поне костни останки.“
С други думи, сенките не са следи от хора, превърнати в пара.
Как всъщност се образуват „сенките“ в Хирошима?
Така наречените сенки на хора, велосипеди и други предмети не са техните останки, а визуален ефект, създаден от взаимодействието между светлината, топлината и околните повърхности.
Когато атомната бомба освобождава огромното си количество енергия, всичко, което се намира по пътя ѝ – хора, животни или неодушевени предмети – абсорбира част от тази енергия. В същото време откритите повърхности наоколо са силно „избелени“ от интензивното топлинно и светлинно излъчване.
Там, където е имало обект, избелването е било блокирано. Така се получава контраст – форма, наподобяваща сянка. Всъщност не самият обект е „оставил следа“, а околното пространство е променило цвета си.
Опит да се съхрани паметта
През годините са положени усилия тези зловещи отпечатъци да бъдат запазени като свидетелство за случилото се. В Мемориалния музей на мира в Хирошима днес може да се види изложба, озаглавена „Човешка сянка, гравирана в камък“.
Сред експонатите са и каменни стъпала, върху които на 6 август 1945 година някой е седнал миг преди експлозията. Смята се, че човекът е загинал на място. Самоличността му остава неизвестна и до днес, но силуетът му продължава да напомня за разрушителната сила на ядреното оръжие и за човешките животи, прекъснати буквално за миг.
Източник: IFLScience
