Изглежда, че живеем в параноични времена. Всеки ден в интернет се появява ново твърдение, което има за цел да разкрие тайни истини, доказателства за нещо прикрито или общи масови конспирации, които са заблудили всички ни. Най-новото твърдение, което се разпространява, е убеждението, че историческите кадри от изпитания на ядрени оръжия са фалшиви. Защо? Защото камерите, които са заснели тези взривове, със сигурност биха били унищожени, нали?

Добър въпрос, който води до лоши заключения

На пръв поглед това е интересен въпрос. Как е възможно нещо толкова деликатно като камерата да оцелее при апокалиптичното унищожение на ядрен взрив, особено тези, които са създадени преди десетилетия?

Произходът на това последно упражнение по недоверие и въображение идва от епизод на подкаста The Joe Rogan Experience, който показва записани през 50-те години на миналия век кадри на ядрени експлозии, разрушаващи сгради, къщи и автомобили. В коментара си милиардерът инвеститор Марк Андресен поставя под съмнение достоверността на кадрите, като обръща внимание на някои особености, не на последно място на способността на камерата да оцелее след взривовете.

Предаването оказва огромно въздействие. Ден след публикуването му пост във Facebook, цитиран от „Ройтерс“, споделя кадрите и пита: "Защо камерите в тези видеозаписи на тестовите ядрени взривове не са взривени заедно с къщите?" Човекът, който го е публикувал, след това прескача до печално предсказуемо заключение със скорост, която би накарала експлозията да се изчерви: "Имам чувството, че десетилетия наред са ни лъгали и са ни псиопирали по този въпрос". Той добавят, че поставя под съмнение и достоверността на събитията в Хирошима и Нагасаки, защото там и до днес живеят хора въпреки ядрените отлагания.

Друг пост в Instagram е по-директен: "Фалшифицираха ли САЩ тези видеоклипове с ядрени опити?"

Краткият отговор е: не, не са. Откъде знаем? Ами, разполагаме със стотици източници, които документират ядрената история на САЩ, включително как са били заснети тестовите експлозии. Има дори книги по темата, които я разглеждат подробно.

Много от тестовете, които са били записани, са се състояли в Тихия океан или в Невада, далеч от гражданите, които биха могли да пострадат при взривовете. Тези филми са били използвани като източник на информация за учените, които са изследвали силата и естеството на ядрените експлозии. Някои от кадрите са използвани и като учебни материали за федералните ръководители и ръководителите на Конгреса, които трябва да знаят как работят тези бомби.

Екипите, отговарящи за камерите, използват най-съвременните технологии (по онова време), които в крайна сметка ще бъдат възприети от Холивуд, включително усъвършенствани камери и лещи, както и нови техники за прожектиране.

Голяма част от архивите, свързани със записите на изпитанията на ядрени оръжия, са лесно достъпни онлайн. След края на Студената война през 1991 г. са положени няколко усилия за разсекретяването им.

Според интервю на "Ню Йорк Таймс" от 2010 г. с "атомен оператор" по онова време е имало цели филмови екипи, които са записвали тези тестове. Интервюираният смята, че той и колегите му са били толкова близо до експлозиите, че съпътстващата ги радиация вероятно е убила много от тях в ранна възраст.

"Хората, които са снимали с камера ядрените опити – точно това им е била работата", казва Алекс Уелърстейн, историк на науката и ядрените технологии в Технологичния институт "Стивънс", пред Асошиейтед прес. "Това са много добре квалифицирани инженери, чиято цяла дейност е да правят необичайни снимки на неща и да изобретяват цели камери за това."

И така, как са го направили?

Накратко, камерите, използвани за заснемане на тестовете, които наскоро попаднаха под обектива на теориите на конспирациите, са били специално проектирани да издържат на експлозии. Те са били обвити в стомана и олово и са били разположени на кули, закрепени с бетон. Цялата тази информация е налична в разсекретени военни документи, които можете да прочетете сами.

През 1955 г., в рамките на така наречената операция "Чайник", 48 камери са разположени на разстояния, които варират между 838 и 3 200 метра от нулевата точка - мястото на експлозията. Всички те са били защитени. Тези, които са насочени към външната част на сградите, са поставени на кули, вградени в бетон на височини, които намаляват до минимум смущенията от прах и отломки.

За тези, които се интересуват, допълнителни дискусии за това как са били записвани и фотографирани ядрените взривове, можете да намерите тук.

Също така е важно да се помни, че кадрите, които виждаме, са направени единствено от оцелелите камери. Много действително са били унищожени по време на усилията им да заснемат моментите на разрушение.

Исторически кадри на тестове на ядрени оръжия. Снимка: Public Domain via Wikimedia Commons.

Какво ще кажете за изчезналата кола?

Тези, които са гледали конспиративните клипове, вероятно ще цитират въпросите, повдигнати за изчезналата кола. На кадрите, заснети при операция "Ъпшот" през 1953 г., се вижда как автомобил се "появява" зад къща в момента, в който експлозията я удря. За конспираторите това е доказателство, че кадрите са фалшиви - в действителност това са просто сцени, които са изрязани и навързани заедно. Записът без колата е направен като част от рутинен тест на филма, за да се провери дали всичко работи правилно. Вместо да доказва, че кадрите са фалшиви, появата на колата просто илюстрира, че настройката на камерата и експлозията са се случили в различни дни.

Същата ситуация се наблюдава в операция „Чайник“, където мъж и кола се виждат до къща, а след това изчезват, когато взривът я удря. Мъжът просто е бил там в тестовите кадри. „Ройтерс“ обяснява това по прекрасен начин.

Жалко е, че историята на ядрените оръжия е подложена на такова подозрение в момент, когато всички трябва да се притесняваме от тяхната смъртоносна сила. След излизането на филма "Опенхаймер" по кината зрителите си припомниха заплахата, която както атомните, така и термоядрените оръжия представляват за света в момент, когато все повече държави призовават за разполагането им като възпиращ фактор срещу руската агресия. Нещо повече, нелепото отричане на реалността на тези оръжия е обида за стотиците хиляди хора, загинали в Хирошима и Нагасаки в края на Втората световна война.

За тези, които се питат как хората могат да живеят във въпросните градове въпреки ядрените експлозии, съществуват простички обяснения.

Източник: IFLScience