Нов преглед на корпус от изследвания доказва за пореден път, че причините, поради които хората вярват в теориите на конспирациите, са много по-сложни, отколкото предполагаме, и че не всичко се свежда до липса на знания.

„Не всички привърженици на конспиративните теории са простодушни, психически нездрави хора - портрет, който редовно се рисува в популярната култура", казва клиничният психолог от университета "Емъри" Шона Боус.

Всъщност „много от тях се обръщат към теориите на конспирацията, за да задоволят лишените от мотивация потребности и да осмислят стреса и уврежданията.“

Въпреки че всички ние малко или много вярваме в конспирациите, някои от тези убеждения могат да станат опасни.

Боус и колегите му анализират 170 проучвания - предимно от САЩ, Обединеното кралство и Полша – за да изследват мотивацията, която се крие зад убежденията на хората.

Въпреки че има много фактори, които оказват влияние, данните сочат, че хората, изглежда, са мотивирани от необходимостта да се чувстват сигурни, да разбират заобикалящата ги среда и от повишената нужда да се усещат като социално сигурни, ако тези две други нужди не са задоволени.

Това е лоша новина, тъй като светът около нас става все по-опасен, а бъдещето ни - все по-несигурно.

"Нашите открития показват, че като цяло мотивацията е важна, може би дори съществена част от пъзела на конспиративните идеи", обясняват учените в статията си.

Те установяват, че социалните заплахи са по-силно свързани с конспиративното мислене в сравнение с останелите, което също е тясно обвързано с доверието. Отдавна се смята, че доверието играе ключова роля в нашите убеждения в дадено явление (т.е. т.нар. културно познание).

Без значение колко образование имаме, по-вероятно е да вярваме на информация от хора, в които се припознаваме, които са част от нашата собствена културна група.  

Боус и колегите му също така установяват, че личностни характеристики - например по-ниска способност за аналитично мислене и по-висока тревожност - имат значителна, но изненадващо ниска корелация с конспиративните съждения.

На какво се дължи това? Изследователите смятат, че може би не е взет предвид достатъчно дълъг период от време, нито как различните черти взаимодействат помежду си. Необходими са допълнителни изследвания, за да се разграничат тези аспекти.

Въпреки това, както бе съобщено в предишни проучвания, нарцисизмът - както сред индивидите, така и на колективно ниво - увеличава вероятността от конспиративно мислене. Същото важи и за нуждата да се чувстваш уникален.

Хората, които възприемат социални заплахи, са по-склонни да вярват в конспирации, основани на събития, отколкото в абстрактни теории, които са по-предпочитани от индивидуални черти като нарцисизъм и параноя. Например правителството на САЩ е планирало терористичните атаки от 11 септември, а не че правителството планира да запази властта си по вредни начини.

"Тези резултати до голяма степен се вписват в една скорошна теоретична рамка, в която се развива тезата, че мотивите на социалната идентичност могат увеличат интереса към съдържанието на дадена теория на конспирацията, докато хората, които са мотивирани от желанието да се чувстват уникални, са по-склонни да вярват в общи конспиративни теории за това как функционира светът", обяснява Боус.

Ролята на безопасността и сигурността би обяснила и защо се наблюдава нарастване на конспиративното мислене по време на кризи, включително по време на пандемията, когато хората се сблъскват с финансови затруднения и здравословна несигурност.

Разбирането на тези фактори е от решаващо значение, за да се помогне на хората да избегнат тези мисловни капани и да се ограничат вредите, които те могат да нанесат.

Изследването е публикувано в Psychological Bulletin.

Източник: Science Alert