Бактериите, които живеят в устата ви, могат да повлияят не само на здравето на венците и зъбите, но и на мозъка ви.
В проучване, проведено сред 55 участници с леки когнитивни нарушения (ЛКН), тези, които са имали сравнително голямо количество бактерии от рода Neisseria в устата си, са се отличавали с по-добра работна памет, изпълнителна функция и визуално внимание.
Дори сред 60 души без когнитивни нарушения, когато Neisseria доминира в микробиома на устната кухина, резултатите за работната памет се подобряват.
Настоящото проучване, ръководено от изследователи от Университета на Ексетър в Обединеното кралство, предполага, че когато насърчаваме определени бактерии в устата, ние бихме могли потенциално да забавим когнитивния упадък. Това може да се постигне с пробиотици или пребиотици, които да стимулират и подхранват определени микробни общности в устната кухина само в рамките на няколко седмици.
Откритията са в унисон с други скорошни проучвания, които показват, че причината за деменцията може да идва от вътрешността на устата.
През последните години например лошото здраве на устната кухина се превръща в основен рисков фактор за влошаване на когнитивните способности. Учените дори откриват някои бактерии, свързани с болестта на венците, в мозъците на починали от Алцхаймер.
Гингипаини от P. gingivalis (червено) сред неврони в мозъка на пациент с болестта на Алцхаймер (Cortexyme)
Все пак не всички микроби в устата са непременно вредни за мозъка; някои от тях могат да имат и защитно действие. Подобно на бактериите в червата, добре балансираният микробиом е от ключово значение.
Родът Neisseria включва повече от 20 вида бактерии, много от които обикновено живеят в носа и устата съвсем спокойно и дори могат да донесат ползи за здравето.
Неотдавна проучвания установяват, че бактериите от рода Neisseria могат да понижат системното кръвно налягане на човека, като спомагат за превръщането на богатите на нитрати храни (обикновено зеленчуци) в азотен оксид.
Азотният оксид е ключова сигнална молекула в организма, която предпазва от заболявания на венците и помага за контрола и регулирането на кръвното налягане, както и за реакцията на сърдечносъдовата система при физически упражнения. Той може да помогне и за поддържането на мозъка в добро здраве.
Въз основа на последните данни някои невролози подозират, че азотният оксид може да предпазва централната нервна система, като стимулира невронната пластичност и подобрява ефективността и силата на нервните съобщения. Сигналната молекула може дори да намали невронното възпаление - основен механизъм на болестта на Алцхаймер.
Интригуващо е, че хората, които са генетично предразположени към болестта на Алцхаймер, обикновено имат проблеми с естественото производство на азотен оксид.
В настоящото проучване молекулярният биолог Джоанна Льоро и нейните колеги установяват, че сред 33 участници с ЛКН, които са генетично предразположени към болестта на Алцхаймер, много от тях имат орални микробиоми, доминирани от рода Prevotella, а не от Neisseria.
Един вид Prevotella, по-специално P. intermedia, е предиктор за повишен генетичен риск от деменция. Това предполага, че той може да се използва като ранен маркер за риска от заболяване.
По-високото съотношение на видовете Prevotella indica в микробиома на устната кухина е свързано с генетично предразположение към болестта на Алцхаймер. (L'Heureux et al., PNAS Nexus, 2025)
В проучването се установява, че когато преобладава родът Prevotella, в устата има по-малко нитрати, които се превръщат в азотен оксид, вероятно защото Prevotella използва нитратите по друг начин.
По този начин, като насърчаваме Neisseria и изкореняваме Prevotella в устата, авторите на изследването смятат, че потенциално можем да повлияем на наличието на азотен оксид и съответно – да подобрим здравето на мозъка.
Богатите на нитрати диети, като например средиземноморската, са свързани с подобряване на здравето на мозъка, но са необходими допълнителни изследвания, за да се разбере връзката между това, което слагаме в устата си, нашия орален микробиом и основните сигнални молекули, произвеждани от тези микроби.
Например в проучване от 2021 г., проведено сред здрави възрастни хора, е установена връзка между оралните микробиоми, доминирани от Neisseria (и един съпътстващ род, наречен Haemophilus), и устойчивото внимание, дори когато количеството на нитратите в храната се променя.
Други изследвания свързват по-високите нива на Neisseria с по-млада възраст, по-нисък индекс на телесна маса, по-малко увредени зъби и непушене.
„В съвкупност тези резултати показват, че високото относително изобилие на бактерии, принадлежащи към модула Neisseria-Haemophilus, е свързано с по-добри когнитивни резултати при лица с ЛКН, както и при здрави възрастни хора“, заключават Льоро и нейният екип.
Изследването е публикувано в PNAS Nexus.
Източник: Science Alert
