Учени от Лондонския университет „Куин Мери“ разкриха, че ключов неврохормон, отговорен за контрола на апетита при хората, има еволюционен произход, датиращ отпреди повече от 500 милиона години. Проучването, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, показва, че молекулата, известна като бомбезин, се среща не само при гръбначни животни, но и при морските звезди и техните морски роднини.
Бомбезин – древният регулатор на глада
Бомбезинът е малък пептид, който изпраща сигнали за ситост, помагайки на организма да регулира храненето. Въпреки че е открит през 1971 г. в кожата на огненокоремната жаба (Bombina bombina), новите изследвания показват, че подобни молекули са съществували дълго преди появата на първите гръбначни животни.
При бозайниците бомбезинът намалява размера на консумираната храна и удължава времето между храненията. Това го прави обект на интерес в медицината, където учените разработват лекарства за отслабване, имитиращи неговото действие – подобно на медикаменти като Ozempic.
Древен неврохормон, открит при морските звезди
Професор Морис Елфик и неговият екип от „Куин Мери“, в сътрудничество с д-р Оливие Мирабо от Института „Пастьор“ в Париж, анализират геномите на безгръбначни и откриват гени, кодиращи бомбезино-подобни неврохормони при морски звезди (Asterias rubens), морски таралежи и морски краставици.
„Това беше като търсене на игла в купа сено,“ казва професор Елфик. „Но в крайна сметка открихме, че морските звезди притежават неврохормон, подобен на бомбезина.“
Как бомбезинът влияе върху храненето на морските звезди?
След откриването на този хормон, наречен ArBN, учените изследват неговата функция. Те използват масспектрометрия, за да определят молекулярната му структура, след което го синтезират и тестват.
Д-р Уейлинг Хуанг, водещ автор на изследването, установява, че ArBN контролира хранителното поведение на морските звезди. Тези същества се хранят, като обръщат стомаха си навън, за да смелят плячката. Прилагането на ArBN води до свиване и прибиране на стомаха, което означава, че хормонът сигнализира за край на храненето.
„Когато инжектирахме ArBN в морски звезди, те започнаха да прибират стомаха си обратно в устата. Освен това храненето им се забави – отне им повече време да затворят мидите в сравнение с тези, третирани само с вода“, обяснява д-р Хуанг.
Еволюционно значение и практически приложения
Това откритие показва, че контролът на апетита датира от прародителя на морските звезди, хората и другите гръбначни животни, живял преди повече от 500 милиона години.
Но научните изводи имат и практическо приложение. Климатичните промени предизвикват разширяване на местообитанията на някои видове морски звезди, които навлизат в райони с развита аквакултура на ракообразни.
„Ако открием начин да потискаме храненето на морските звезди, можем да ограничим щетите, които те нанасят върху морската индустрия“, отбелязва проф. Елфик.
Заключение
Изследването не само хвърля светлина върху еволюционния произход на хранителното поведение, но и разкрива неочаквани връзки между хората и морските звезди. Древният механизъм за контрол на апетита може да проправи пътя към нови терапии за затлъстяване и управление на морските екосистеми.
Източник: Phys.org
