Изследванията на деменцията достигнаха повратен момент.

Доскоро болестта на Алцхаймер се смяташе за заболяване, което не се поддава на лечение. Според тазгодишния Световен доклад за Алцхаймер обаче това определение вече не е валидно във всички случаи.

Само през последните пет години нови лекарства показаха, че могат умерено да забавят влошаването при хора в ранен стадий на болестта на Алцхаймер. Същевременно се натрупват все повече данни, че част от случаите на деменция биха могли да бъдат отложени или дори предотвратени чрез ограничаване на определени рискови фактори.

В момента по света се провеждат стотици клинични изпитвания, които изследват потенциални лекарства, нови диагностични методи и промени в начина на живот с една обща цел – когнитивният спад да бъде откриван по-рано, лекуван по-ефективно или забавян.

Перспективата за пълно излекуване все още е далеч, но днес тя изглежда „по-осезаема от всякога“, се посочва в Световния доклад за Алцхаймер за 2026 г., изготвен съвместно от Alzheimer's Disease International (ADI) и водещия здравен журналист Пол Галахър.

От заболяване без лечение към нова ера на възможности

„След десетилетия, в които деменцията широко се възприемаше като неизбежна последица от стареенето и невродегенерацията, а възможностите за терапия до голяма степен се ограничаваха до овладяване на симптомите, изследванията навлязоха в период на безпрецедентна активност“, се посочва в доклада.

„Болестта на Алцхаймер вече не се определя повсеместно като нелечима. Все по-често тя се разглежда като състояние, при което по-ранната диагностика, по-доброто разбиране на биологията на заболяването и по-широкият набор от възможни интервенции могат заедно да доведат до по-добри резултати.“

Alzheimer's Disease International (ADI) определя себе си като „глобалния глас по въпросите на деменцията“. Организацията е световна федерация на асоциации, работещи в областта на деменцията, и поддържа официални отношения със Световната здравна организация (СЗО).

От 2009 г. насам ADI публикува всяка година доклад за изследванията на деменцията, като всяко издание е посветено на различна тема.

Тазгодишният доклад е озаглавен „Нова ера в клиничните изпитвания при деменция“ и според авторите му изследванията в тази област вече са навлезли в период на изключително силен научен подем.

Те сравняват настоящия момент с развитието на онкологията през 90-те години на миналия век, когато първото поколение противоракови терапии – макар и далеч от съвършенството – проправя пътя към ефективни комбинации от лекарства, прецизна медицина и по-ранна намеса.

„Засега няма едно-единствено откритие, което да може да се сравни с откриването на пеницилина или появата на статините“, отбелязват авторите на доклада.

„Вместо това се случва нещо по-тихо... Преминаваме от лечение към превенция, от молекулата към начина на живот, от неизбежността към възможността.“

До 45% от случаите на деменция може да бъдат предотвратени или отложени

Със застаряването на населението в световен мащаб някои прогнози сочат, че до 2050 г. 139 милиона души ще живеят с деменция.

Дори сравнително малко отлагане на появата на когнитивен спад би могло да означава милиони по-малко случаи.

Наскоро Световната здравна организация публикува и нови насоки за намаляване на риска от деменция.

Според натрупващите се научни данни до 45% от случаите на деменция потенциално биха могли да бъдат предотвратени или отложени, ако през различните етапи от живота се повлияят 14 рискови фактора, които подлежат на промяна.

Сред тях са високото кръвно налягане, депресията, недостатъчната физическа активност, тютюнопушенето, диабетът, прекомерната употреба на алкохол и високият холестерол.

Механизмите, чрез които повлияването на отделните рискови фактори може потенциално да намали риска от деменция. (СЗО)

Първите лекарства, които могат да повлияят хода на заболяването

Според доклада клиничните изпитвания при деменция също се намират в ключов момент от своето развитие.

Между 2000 и 2020 г. над 99% от експерименталните лекарства не успяват да преминат успешно клиничните изпитвания.

Затова появата на лекарствата донанемаб и леканемаб е толкова важна, смята Кат Мъмъри, директор на британската Dementia Trials Network.

Това са първите напълно одобрени лекарства, за които е доказано, че могат умерено да забавят прогресията на болестта на Алцхаймер в ранен стадий, вместо единствено да облекчават симптомите.

„Разбира се, надеждата беше ефектът [върху пациентите] да е по-голям. Но това беше изключително важен момент, защото показа, че можем да променим хода на заболяването“, казва Мъмъри в доклада.

„Това е основата. Първата тухла е положена, а оттук нататък има още страшно много за изграждане.“

Не всички изследователи обаче са убедени, че донанемаб и леканемаб водят до достатъчно значими ползи за пациентите. Данните например показват, че ефектът им не е еднакъв при всички хора, нито във всички области на мозъка.

Въпреки тези ограничения одобрението на двете лекарства бележи положителен обрат и променя представите за това какво би могло да постигне лечението на деменцията, подчертават авторите на новия доклад.

През последното десетилетие броят на потенциалните лекарства срещу деменция, които се проучват, е нараснал с около 40%.

В момента учените изследват 158 потенциални терапии в рамките на 192 клинични изпитвания по света.

Осeм големи клинични изпитвания се очаква да дадат резултати през тази година

Само през тази година се очакват резултатите от осем клинични изпитвания във фаза III – етапът, в който дадено лечение се изследва стриктно при голям брой хора и резултатите се сравняват със стандартните методи за лечение.

Много от лекарствата, които се проучват, вече са одобрени за употреба при хора. Всъщност повече от една трета от медикаментите срещу деменция, които в момента са в процес на разработване и изпитване, първоначално са били създадени за други заболявания.

Обяснение на клиничните изпитвания във фаза III. (Световен доклад за Алцхаймер на ADI, 2026 г.)

Много пациенти все още не знаят, че тези възможности съществуват

Проблемът е, че много хора в ранните етапи на когнитивен спад изобщо не са информирани за новите възможности.

Неврорадиологът Емър Максуини казва пред ADI:

„Най-голямата грешка в момента е, че хора, при които съвсем очевидно има голяма вероятност да се намират в ранен стадий на Алцхаймер, остават незабелязани и биват пропускани напълно... А възможността за лечение в този етап е ограничена до много кратък период.“

По думите на Максуини пациентите често не получават достатъчно информация нито за клиничните изпитвания, нито за начините, по които могат да получат достъп до новите лекарства.

„Това е пандемия“, подчертава Максуини. „Необходимо е медицинската общност да промени начина си на мислене, така че повече хора да бъдат информирани за клиничните изпитвания и да получават подкрепа, ако желаят да участват в тях. Нуждаем се от действия, а не от реторика.“

Диагностиката остава едно от най-сериозните препятствия

Една от най-големите пречки пред напредъка остава навременната диагностика.

Появата на ново поколение терапии, които могат потенциално да забавят влошаването на паметта и мисловните способности, безспорно е важна стъпка. Но тези лекарства могат да бъдат полезни само ако стигнат до подходящите пациенти навреме.

В Обединеното кралство например едва около 2% от хората с диагноза Алцхаймер имат достъп до диагностично изследване, смятано за „златен стандарт“. Това показва проучване, съръководено от Джонатан Шот, главен медицински директор на Alzheimer's Research UK.

Едно от възможните решения са кръвните изследвания за биомаркери на деменцията.

Макар първоначалните проучвания на тези нови методи да дават обещаващи резултати, предстои те да бъдат тествани сред много по-големи групи от населението, за да се установи дали могат достатъчно точно да откриват хората с ранни признаци на когнитивен спад.

Пробивът в лечението няма да е достатъчен без ранно откриване

„Едно революционно лекарство означава малко, ако повечето хора, които живеят с деменция, така и не бъдат диагностицирани“, посочват авторите на доклада на ADI.

„В този смисъл бъдещето на грижата за хората с деменция може да зависи в същата степен от семейните лекари в Хавана, Лима или Бангалор, колкото и от лабораториите за милиарди долари в Калифорния.“

Според доклада вече има реални основания за оптимизъм. Следващата задача е научният напредък да бъде последван от също толкова значим напредък в клиничната практика.

„Предизвикателството през следващото десетилетие е да гарантираме, че участието в изследванията на деменцията вече няма да зависи от упоритостта или от късмета“, заключават авторите, „а ще се превърне в реална възможност за всеки, който би искал да я обмисли.“

Докладът е публикуван на официалния сайт на Alzheimer's Disease International.

Важно: Информацията в този материал има информативен характер и не представлява медицински съвет. Споменатите терапии не водят до излекуване на болестта на Алцхаймер, а при определени пациенти в ранен стадий могат да забавят прогресията ѝ. Диагностиката и изборът на лечение следва да се извършват от квалифициран медицински специалист.