За едни полиаморията е чисто и просто оправдание за онези мъже и жени, жадни за повече секс. За други обаче, които отказват да следват културните норми на моногамията, тя е напълно валиден избор.

Къде точно е истината? Защо някои хора избират подобен род отношения? От страх от обвързване? Заради неудовлетвореност от отношенията с партньора?

Оказва се, че изследванията рисуват доста по-разнообразна картина. Сред мотивите се открояват стремежът към автономност, потребността от емоционална близост и желанието отношенията да съответстват на личните ценности.

Това, разбира се, не означава, че полиаморията е подходяща за всеки, но подсказва, че причините, поради които хората я избират, не могат да бъдат сведени до един конкретен стереотип.

Какво представлява полиаморията?

Според Американската психологическа асоциация полиаморията означава да бъдеш в повече от една романтична или интимна връзка едновременно, но със знанието и информираното съгласие на всички участници. Това е форма на консенсуална немоногамия – по-широка категория, която включва различни договорени отношения с повече от един партньор.

Не е задължително всички участници да са във връзка помежду си. Един човек може да има отделни партньори, които не изпитват романтични чувства един към друг. Полиаморията се различава и от отворените връзки, при които партньорите могат да допускат допълнителни сексуални контакти, но да запазват романтичната си ексклузивност.

Какво насочва хората към такива отношения?

Проучване, публикувано през 2024 г. в Archives of Sexual Behavior, разглежда първоначалните мотиви за избора на полиамория. Изследователите анализират отговорите на 63 пълнолетни участници от САЩ с настоящ или минал опит в такива връзки. Открояват се четири основни групи причини: лични ценности, фактори във връзката, външни влияния и сексуалност.

За някои участници полиаморията съответства на собственото им разбиране за любовта и отношенията. Други посочват като причина неудовлетвореността в съществуваща връзка – било то собствена или тази на партньора им.

При трети интересът възниква след появата на чувства към друг човек или след запознанство с полиаморни хора и техните преживявания. Сексуалните експерименти също присъстват сред мотивите, но не обясняват всички описани избори.

Желанието за независимост и повече близост могат да вървят ръка за ръка

Теоретична публикация от 2022 г. в Sexologies предлага по-широк модел на възможните мотиви. Сред тях са личностното развитие, автономността, изграждането на идентичност, принадлежността към общност и удовлетворяването на различни емоционални и сексуални потребности.

Авторите допускат, че няколко причини могат да са валидни едновременно. Човек може да търси повече независимост, но и повече близост с други хора. Моделът обаче обобщава предишни изследвания, а не установява колко разпространен е всеки мотив.

По-малко удовлетворени ли са немоногамните хора?

По-мащабен поглед предлага метаанализ, публикуван онлайн през март 2025 г. в The Journal of Sex Research. Той обединява 35 изследвания с общо 24 489 участници.

Резултатите не показват статистически значима обща разлика между моногамните и консенсуално немоногамните хора нито в удовлетворението от връзката, нито в сексуалното удовлетворение.

Това не означава, че отварянето на една връзка ще реши проблемите ѝ. Анализът сравнява различни групи, а не проверява какво се случва, когато конкретни партньори променят отношенията си. Освен това разглежда консенсуалната немоногамия като цяло, а не само полиаморията.

Не всичко се свежда до секса

Друга гледна точка идва от изследване, представено от Института „Кинси“ през 2024 г. То обхваща 321 души от асексуалния спектър, които са в полиаморни отношения.

Анализът на отговорите на 224 участници откроява мотиви като желание за свързване с повече хора, удовлетворяване на различни потребности, изследване на възможностите и личностно развитие. Тази конкретна извадка не представлява всички полиаморни хора, но показва защо желанието за повече секс не може да бъде единственото обяснение за подобни отношения.

Отвъд стереотипите

Данните имат своите ограничения. Участниците в проучването за първоначалните мотиви са набрани чрез Reddit и сами са избрали да се включат. Затова преживяванията им не могат да се приемат като представителни за всички хора, които практикуват полиамория.

Изследванията не определят един модел на отношения, който е най-добър за всички. Те показват нещо по-конкретно: зад избора на полиамория могат да стоят различни потребности, убеждения и обстоятелства. А броят на партньорите сам по себе си не е достатъчен, за да разберем колко удовлетворяващи са отношенията между тях.

Автор: Владимир Тодоров