Има хора, които се обвързват с лекота, и други, които изобщо не умеят. Така поне досега се тълкуваше фактът, че някои се затрудняват да поддържат трайни отношения. Това не било тяхното, твърдят те. Особено снизходителни сме към мъжете, които се страхуват от сериозна връзка. Но за страха им от обвързване си има причини.

„Ти не си виновна, вината е у мен“. Когато жената чуе подобно изречение, веднага разбира две неща: първо, че вече разговаря с бившия си приятел, и второ, че тази клиширана фраза (почти) винаги предизвестява края на връзката. Но нещата не са толкова прости.

Това, че даден човек е такъв, какъвто е, нерядко се обяснява с трудно детство. Критиците на този подход махват уморено с ръка, когато се засегне темата, но що се отнася до страха от обвързване, причините вероятно наистина се крият в детството. Мъжете, страдащи от тази фобия, по правило са имали или имат проблеми със своята майка. Те често са били пренебрегвани като деца, но глезенето също би могло да породи трудности в по-късната връзка. Така или иначе резултатът е страх, че отново могат да се разочароват или да бъдат изоставени от някоя жена. Чувството, че ги ограничават, също може да е последица от лош опит в детството.

Но как може да се преодолее проблем, който изобщо не се възприема за такъв? Когато сме настинали, симптомите са ясни - хрема и кашлица. При фобията от обвързване обаче нещата са по-различни. Засегнатите изпитват смътен страх и неопределено чувство за задушаване. Реакциите често са бягство и отхвърляне. Симптомите при всеки се проявяват индивидуално, но общото между тях е, че са неспособни на интимна връзка. Ала дори онези, които са обладани от най-големите страхове, много рядко прибягват до помощта от терапевт. Те не смятат, че страдат от някакво нарушение и поради това не виждат необходимост да разнищват тематиката на психологично ниво. Тези хора са изправени пред болезнена дилема. Защото всъщност повече от всичко желаят близост, ала стигне ли се дотам, бързат да се отдръпнат. В стремежа си да намерят решение, те нерядко се впускат в авантюри за една нощ или изневеряват. Но, разбира се, и това не им носи щастие, тъй като, от една страна, изпитват потребност от близост, а от друга - не им достига кураж да я осъществят.

Изглежда, че от този омагьосан кръг няма спасение. Ако случайно допусне по-голяма близост, засегнатият изпада в паника и отново се оттегля на безопасна дистанция. Все пак положението не е безнадеждно. Поне два фактори играят роля при успешна конфронтация с фобията:

Освобождаване

Жени, които живеят с мъже, изпитващи фобия от обвързване, имат тежък жребий. Тъй като не са сигурни в любовта на партньора си, те са склонни да го идеализират и да тичат след него. Или пък започват да се съмняват в себе си и да си мислят, че вината е у тях. И в двата случая това предизвиква у мъжа още по-голямо желание да избяга. Всъщност най-доброто решение би било да го освободят вътрешно. Процесът е труден и мъчителен, но може би е единствената възможност да спасят връзката си и да я продължат.

Приемане

За разлика от жената, мъжът не бива да „пуска“ (и без това го прави достатъчно често съзнателно или несъзнателно), а да приеме, че има проблем. Това е първата стъпка към трайната връзка. Като признае собствените си страхове, той може би ще се научи да показва по-открито чувствата си и така ще спечели доверието на партньорката си.

Но дори страдащият от фобия и партньорката му да правят всичко правилно, пак няма гаранция, че мъжът в един момент няма да „вдигне гълъбите“ и да сложи край на отношенията. В крайна сметка този вид страх от обвързване е доста непредвидим. Все пак това не е причина да „развеете бялото знаме“. Ако и двамата работят по въпроса, изгледите за хармонични отношения са добри. За да бъдем честни, в даден момент всяка връзка може да се разпадне, дори без да е налице фобия от обвързване.