За мнозина затъмнената стая е най-важната предпоставка за добрия сън. Но има хора, които изпитват необоснован страх от тъмното, наречен никтофобия. Никтофобията влияе не само върху съня на засегнатите, но и върху цялото им всекидневие. Д-р Хане Хорват, психолог и съосновател на онлайн платформата HelloBetter, обяснява как възниква страхът от тъмното и как да го овладеем.

Страхът от тъмнината е еволюционно обусловен страх, който често възниква в детството и при някои възрастни прераства в паническо разстройство. Нощта може да ни въздейства едновременно запленяващо и плашещо. Тя ни дарява с тишина и покой, с луната и блестящите звезди, но неизвестно крие в себе си нещо на пръв поглед застрашително. Страхът от тъмното с евентуалните опасности, които дебнат в мрака, като чудовищата под леглото или непознатият зад вратата, е широко разпространен в детска възраст. Обикновено този страх отслабва с годините, но ако се задълбочи, става дума за никтофобия (от гръцките думи „nyktos“ (нощ) und „phobos“ (страх) – прекомерен страх от определени ситуации или обекти, които всъщност са безопасни). Хора, които страдат от никтофобия, разказват, че самата мисъл за тъмнина отключва страха им. Нерядко той е придружен от физически симптоми – учестено сърцебиене, недостиг на въздух и чувство за слабост, които могат да прераснат в панически атаки. По тази причина засегнатите избягват тъмното и не смеят да напуснат дома си с падането на нощта. Струва им се невъзможно да заспят без светлината на нощната лампа. Като цяло това може да доведе до значителни ограничения във всекидневния живот.

Причините за никтофобията са многообразни. Страхът от тъмнината може да възникне чрез възприемане на страховити представи от филми, книги или разкази на други хора. Налице е и факторът лично предразположение: например прекалено живото въображение може да подсили страшните образи. Неприятни събития в детството или в по-късна възраст, разиграли се през нощта или в мрака, също може да отключат никтофобия. В такива случаи мозъкът свързва тъмнината с негативните преживявания и я съхранява като възможна заплаха.  

Наред с психотерапията има някои неща, които можете да изпробвате, за да преодолеете страха си от тъмното. Ето пет полезни стратегии:

1. Отправете се на мислено пътешествие около Земята. Опитайте се да си напомните съзнателно, че в този момент слънцето изгрява на друго място на земното кълбо. Представете си, че там то дарява светлина и топлина. Фокусирайте се върху положителни мисли, за да намалите страха си от тъмното.

2. Отпуснете се целенасочено. Използвайте техники за отпускане като разхлабване на мускулите и дихателни упражнения, за да постигнете вътрешно спокойствие и да изключите заобикалящия свят.  

3. Разгледайте двете страни на мрака. Съсредоточете се върху очарователните аспекти на нощта. Наблюдавайте звездите и луната и умишлено се ослушвайте за нощните звуци. Открийте красотата и особеностите, присъщи единствено на тъмнината.

4. Проведете мисловен експеримент. Представете си, че през нощта светът е същият, както през деня, само без слънчевите лъчи. Разходете се мислено в нощта, като си представите, че виждате всичко през „слънчеви очила“, които симулират дневната светлина. Така ще видите тъмнината от различен зрителен ъгъл.  

5. Потърсете професионална помощ. Ако страхът ви от тъмното е особено силно изразен, най-добре да се обърнете към специалист. Когнитивната поведенческа терапия е ефективен терапевтичен метод при страхови състояния. Той ще ви помогне да осъзнаете личните отключващи фактори на вашия страх и да откриете най-правилния подход за справяне с него.