Има неща, които сме склонни да търпим само защото познаваме някого от години, обичаме го или зависим от него. Ако непознат се отнесе така с нас, вероятно бихме прекратили разговора и бихме си тръгнали. Но когато става дума за близък човек, можем с месеци да оправдаваме поведението му: „Той просто е уморен“, „Тя си е такава“, „Не е искал да ме обиди“, „Все пак ми е майка“.

Но това, че някой ни е близък, не прави лошото му отношение приемливо. Нещо повече – често именно в отношенията с най-близките си хора най-трудно признаваме пред себе си онова, което отдавна сме забелязали.

Има граници, които не бива да позволяваме на никого да прекрачва, дори когато става дума за човек, когото обичаме.

1. Унижение, прикрито зад шега

„Защо се обиждаш? Само се пошегувах.“ Тези думи често следват коментар, в който всъщност няма нищо смешно. Някой се подиграва на външния ви вид, интелекта, работата, възрастта, доходите или личния ви живот, а когато покажете, че сте засегнати, изведнъж проблемът се оказва не в думите му, а във вашата реакция.

Хубавата шега не поставя другия в положение да се преструва, че му е смешно.

Разбира се, всеки може да се пошегува неуместно и неволно да засегне някого. Но ако един и същ човек редовно се прицелва точно в най-болезнените ви теми, а след това ви обвинява, че нямате чувство за хумор, едва ли става дума за случайност.

Особено тревожно е, когато подобни подмятания постепенно започнат да променят представата ви за самите вас. Започвате да се притеснявате от външността си, да се страхувате да изразявате мнение, да се чувствате длъжни да оправдавате успехите си и непрекъснато да очаквате поредната подигравка.

2. Наказание с мълчание

Има съществена разлика между човек, който се нуждае от време, за да се успокои, и човек, който използва мълчанието като средство за натиск.

В първия случай той може да каже: „В момента съм твърде ядосан. Нека поговорим довечера.“ Във втория демонстративно ви пренебрегва, отказва да отговаря на въпросите ви и умишлено ви държи в напрежение, докато сами не започнете да търсите начин да се сдобрите с него.

Подобно поведение се отразява особено тежко на хората, които се страхуват да не бъдат отхвърлени. Те започват да се извиняват дори когато не разбират с какво са сгрешили – само и само да възстановят отношенията.

Ако някой използва мълчанието, за да ви накара да отстъпите, да се съгласите с него или да се почувствате виновни, това вече не е обикновено желание да остане за известно време сам. Това е форма на емоционален натиск.

3. Постоянно омаловажаване

„Голяма работа!“

„Другите постигат много повече.“

„Просто си извадил късмет.“

„Не преувеличавай.“

Когато подобни реплики се превърнат в обичайна част от общуването, постепенно започвате да се съмнявате в собствената си преценка.

Споделяте успех – омаловажават го. Разказвате за проблем – уверяват ви, че не е кой знае какво. Радвате се на нещо – веднага ви напомнят за недостатъците ви.

Една такава забележка сама по себе си не е достатъчна, за да съдите за отношението на някого към вас. Но системното омаловажаване подкопава самочувствието, защото с времето ви кара да се съмнявате в собствените си чувства и постижения.

Не е нужно всички около вас да ви се възхищават. Но не е нужно и да поддържате отношения, в които постоянно ви карат да се чувствате така, сякаш нямате право да се радвате, да страдате или да се гордеете със себе си.

4. Незачитане на личните граници

Някои хора смятат, че щом сте близки, не бива да имате никакви тайни един от друг.

Те настояват да знаят с кого си пишете, колко печелите, защо не сте отговорили на съобщението им, къде отивате, какво сте обсъждали с приятелка и защо сте взели едно или друго решение. А ако откажете да отговорите, се обиждат: „Какво толкова криеш от мен?“

Но близостта не означава да се лишите от правото си на лично пространство. Всеки възрастен човек има право на собствени мисли, разговори, пари, кореспонденция, приятелства и решения, за които не е длъжен да дава обяснения.

Това важи не само за отношенията между партньори. Родителите, децата, приятелите и роднините също нямат право да се разпореждат с личния ви живот само защото са ви близки.

5. Прехвърляне на вината за собственото поведение

„Ти ме изкара извън нерви.“

„Заради теб се държа така.“

„Ако не ме беше провокирала, нямаше да ти крещя.“

Подобни фрази са особено подвеждащи, защото в тях има зрънце истина: действията ни действително влияят на другите хора. Но да предизвикаш определена емоция у някого не означава да носиш отговорност за начина, по който той избира да реагира.

Може да кажете нещо неприятно и другият човек има пълното право да се разстрои. Но той продължава да отговаря за начина, по който изразява гнева си. Може да прекрати разговора, да поиска да направите пауза или да обясни как се чувства. Дали ще ви обижда, унижава или заплашва, е негово решение.

Ако някой непрекъснато оправдава лошото си отношение с вашите постъпки, постепенно започвате да се държите извънредно предпазливо в негово присъствие. Внимавате какво казвате и правите, опитвате се да предвидите кое би го разгневило и как да избегнете поредния изблик.

Така отношенията престават да се основават на близост и доверие и се превръщат в постоянно съобразяване с чуждото настроение. Подобно прехвърляне на вината и изопачаване на фактите може да ви накара да се чувствате отговорни дори за постъпки, които не сте извършили.

6. Очакването да се откажете от себе си в името на връзката

Това вероятно е най-трудното за разпознаване поведение, защото често се представя като необходим компромис.

„Ако ме обичаш, би могла да…“

„Една нормална съпруга не би постъпила така.“

„За какво са ти тези приятели?“

„Не е нужно да работиш толкова много.“

„Искам да се промениш.“

Във всяка връзка хората понякога се променят един заради друг. Можем да преосмислим навиците си, да се съобразим с желанията на партньора си, да намерим общ език за правилата, по които ще живеем заедно. Всичко това е естествена част от близките отношения.

Но компромисът е възможен само когато и двете страни са готови да отстъпват. Ако единият постоянно трябва да се отказва от приятелите, интересите, начина си на обличане, работата, навиците или убежденията си, за да бъде другият доволен, това вече не е компромис.

Най-тревожно става, когато човек постепенно престане да живее собствения си живот, защото е готов да пожертва почти всичко, за да запази връзката.

Защо търпим от близките си неща, които не бихме понесли от непознат

Една от причините е привързаността. Колкото по-важен е някой за нас, толкова по-силно искаме да запазим отношенията си с него. Затова често несъзнателно търсим оправдания за поведението му.

Върху тази склонност може да влияе и предишният ни емоционален опит. Начинът, по който сме преживявали любовта и приемането в детството, понякога се отразява на отношенията ни като възрастни. Повече за това можете да прочетете в материала „7 черти на характера, които се развиват у хора, лишени от любов в детството“.

Освен това сме свикнали да приемаме, че близките отношения изискват търпение. И това наистина е така. Невъзможно е да изградим семейство или приятелство, без понякога да се сблъскваме с недостатъците, лошите настроения и грешките на другите.

Но да проявяваш търпение не означава да се отказваш от личните си граници. Близък човек може да сгреши, да ви нарани или да не ви разбере от първия път. Здравите отношения могат да преодолеят подобни моменти именно защото в тях има място за откровен разговор, признаване на грешките и желание за промяна.

Не е случайно, че според изследване, представено в статията „Ето как може да разпознаете щастливите двойки“, усещането за сплотеност и взаимна подкрепа е свързано с по-стабилни и удовлетворяващи отношения.

Затова по-важният въпрос не е дали някой ви е наранил, а какво прави, след като разбере, че го е сторил.

Ако е готов да ви изслуша, да признае грешката си и да се постарае да промени поведението си, има надежда отношенията ви да се подобрят. Искреното извинение и готовността за промяна имат значение и за преодоляването на негативните впечатления, както се посочва в материала „Няма втори шанс да направиш добро впечатление? Не е вярно!“.

Но ако продължава да постъпва по същия начин, да ви обвинява за поведението си, да се подиграва на чувствата ви и да настоява да търпите, проблемът вече далеч не се изчерпва с поредния скандал.

И тогава няма никакво значение дали става дума за партньор, роднина, приятел или случаен познат.