Понякога децата не се нуждаят от съвет.
Нямат нужда да оправите нещата, да се намесите и да се опитате да поправите случилото се, да ги укорявате, да им казвате как е трябвало да постъпят или пък да промените тях самите – поведението им, реакциите им.
Понякога децата имат нужда просто да ги чуете.
Изслушайте спокойно какво имат да ви кажат. Може би са сгрешили, може би не са се досетили какво е трябвало да направят или да кажат, но това е вече минало. Сега имат нужда да споделят, да бъдат чути, да бъдат подкрепени и едва след това дайте съвет и поговорете спокойно за случилото се.
Оставете ги да ви разкажат цялата история с всички подробности – дори да знаете какво ще кажат, дори да е отегчително на моменти, не ги прекъсвайте.
Когато не ги прекъсвате, за да правите коментари, всъщност им показвате, че се интересувате от тях, че ви е грижа, че имат вашата подкрепа и разбиране.
Ето така се гради доверието помежду ви.
Цветелина Велчева
