Всеки родител познава този момент – внезапен гняв, неовладяно избухване от нищото – най-големият кошмар е, че това обикновено се случва на публично място, когато привличаме неодобрителните погледи на околните. Макар отстрани да изглежда като опит за манипулиране или проява на „лошо възпитание“, съвременната детска психология дава съвсем различен поглбед към ситуацията.

Тантрумът не е съзнателен саботаж. Той е вик за помощ на едно емоционално претоварено дете, чиято нервна система все още няма физиологичния капацитет да се саморегулира.

Психологическата анатомия на тантрума

От гледна точка на невропсихологията по време на тантрум т.нар. „горен мозък“ (отговорен за логиката, контрола на импулсите и езика) буквално „изключва“. Ако имате предвид това, вероятно няма да се ядосвате толкова, когато детето губи контрол. Поне вие да останете балансирани и спокойни, за да може да овладеете и тантрума по-бързо.

В тези случаи управлението се поема изцяло от „долния мозък“, който отговаря за оцеляването и реакциите от типа „борба или бягство“. Детето преживява емоционално цунами – то е уплашено от интензивността на собствения си гняв или разочарование. Тъй като речниковият му запас и капацитетът за самоконтрол са силно ограничени (особено във възрастта между 1 и 4 години), емоцията избухва физически. Това не означава, че детето ви има психически проблеми или че не ви обича. Това обаче не ни помага. Какво да правим?

Ето 3 научно доказани стъпки за овладяване на емоционалната буря

Когато детето е в състояние на „изключил“ горен мозък, е безсмислено да се мъчите да му обясните каквото и да е, още по-малко да му се карате. Психотерапевтичните практики препоръчват следния тристъпков модел за успешна интервенция:

1. Запазете собственото си спокойствие

Преди детето да може да се успокои само, то има нужда да „заеме“ спокойствие от нервната система на възрастния. Ако вие отвърнете с вик или паника, неговата амигдала отчита още по-голяма опасност. Трудно е, но опитайте да поемете дълбоко въздух. Повтаряйте си, че детето ви има нужда от помощ. Слезте на неговото физическо ниво (клекнете), за да не изглеждате застрашително, и поддържайте спокоен, тих и уверен тон.

2. Говорете за емоцията, но поставете граница на поведението

Според психолозите всички емоции са легитимни и разрешени, но не всички поведения са приемливи. Детето трябва да разбере, че е чуто, дори и да не получи това, което иска. Използвайте кратки и прости изречения (дългите обяснения не се възприемат в този момент). Нека да стане ясно, че го разбирате, но и че не бива да хвърля или да удря.

3. Осигурете безопасно пространство и физическо присъствие

Оставянето на детето „да се наплаче само в другата стая“ (особено по наказателен начин) активира центровете за болка при изоставяне в мозъка. Детето има нужда да знае, че е обичано и в най-трудните си моменти. Затова е важно да останете близо до него. Ако позволява, прегърнете го силно (дълбокият физически натиск действа успокояващо на нервната система). Ако отказва допир, просто седнете наблизо и му кажете, че сте до него и ще му помогнете да се успокои.

Какво да правим СЛЕД тантрума?

Едва когато плачът спре, дишането се нормализира и детето потърси близост, неговият „горен мозък“ е отново в работен режим. Това е моментът за учене.

Обсъдете случилото се без обвинения. Назовете емоциите с думи и предложете алтернативи за следващия път – какво да направи, когато почувства, че гневът го залива. Така стъпка по стъпка изграждате неговата емоционална интелигентност.