Всеки, който е обичан, е красив. Обратното обаче не е задължително истина. Не следва, че всички красавици са обичани. Красотата е част от това да бъдеш обичан. Да бъдеш обичан е главното, така че, когато онова качество присъства, красотата следва задължително. Една част от нещо не може да се раздели от цялото. Частта принадлежи на цялото.
По времето на Меджнун имало момичета, които били много по-красиви от Лейля, но той не обичал тях. Когато му казвали: „Има момичета много по-красиви от Лейля. Нека ти ги покажем.” Той винаги отговарял: „Не обичам Лейля заради нейната външна форма. Тя не е външна форма; тя е като чаша, която аз държа и от която пия шербет. Влюбен съм в шербета, който пия от там. Вие виждате само чашата и не знаете за шербета. От каква полза ми е позлатена чаша, ако е напълнена с оцет или нещо различно от шербет? За мен една строшена стара кратуна напълнена с шербет би била по-добра от сто такива чаши.”
На човек му трябва обич и копнеж, за да разпознае шербета от чашата. Вземи, например, един гладен човек, който не е ял десет дни и един добре нахранен човек, който е ял пет пъти на ден. И двамата гледат един самун хляб. Добре нахранения вижда формата на хляба, докато гладния вижда веществото на живота. Самуна е като чашата, а радостта, която човек извлича от него е като шербета в чашата. Ти можеш да видиш шербета само с окото на апетита и желанието.
Сега, този апетит и желание са онова, което трябва да придобиеш, за да бъдеш не само наблюдател на външни форми, но някой, който вижда истинското същество на всяко обичано нещо. Външните форми на всички създадени хора и неща са като чаши, докато такива неща като знание, изкуство и наука са украси на чашата. Не виждаш ли, че когато чашата се счупи никоя от тези „украси” не остава? Следователно, важното нещо е шербета, което заема формата на чашата.
Който види и пие шербета знае, че „добрите дела са вечни.” (Коран 18:46)
Мевляна Джелаледдин Руми
