Тайната на Руми – или истинската история на поета на любовта

20 декември 2017 г., 19:34
2054

Историята и животът на популярния персийски поет от Средновековието Руми е обект на изследване в книгата „Тайната на Руми” (ИК „Сиела”). Освен текстът на английския изследовател Брад Гууч, изданието включва още нови преводи на някои от най-значимите стихове на персийския мистик, който преди повече от осем века променя представите на хората за Бог, религията и любовта. Снимка: muratcankaragoz / Shutterstock

Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми (1207), по-известен като Руми, е един от най-харесваните, вдъхновяващи и четени през вековете поети. Макар да придобива широка популярност още приживе, стиховете на Руми звучат актуално и днес. Напомнящи на съвременни любовни песни, днес стиховете на Руми го удостояват със званието най-продаван поет в САЩ, вдъхновил композиции на Филип Глас и дори шлагери на поп звезди като Мадона, Джей Зи и Бионсе.

Повече за живота и творческия път на видния персийски поет и суфистки мистик научаваме в изданието „Тайната на Руми”, чийто автор е английският изследовател и познавач на Руми Брад Гууч . Биографичната книга проследява историята на популярния поет на достъпен език, сякаш разказва приказка от Хиляда и една нощ, но подкрепя написаното с множество факти от различни, посочени в книгата средновековни персийски източници.

Тайната на Руми” (с подзаглавие „Истинската история на поета на любовта”) разказва историята на поета, развиваща се на фона на някои от най-драматичните събития през Средновековието, по време на залеза на една цивилизация. Брад Гууч ни пренася в средновековния ислямски свят точно във времето, когато той е заплашен от разруха – нашествието на монголите тъкмо е започнало, хиляди хора загиват и един по един си отиват големите културни центрове на Близкия изток и Централна Азия, където се е развивал научният и културен живот в така наречения „Ислямски златен век”.

Написаното в книгата не е просто биографична информация, а история за музика и поезия, за любов, раздяла, смърт и търсене на безсмъртието. В нея участват странстващи мистици, дервиши, ангели, персийски шахове и турски везири. Именно тази история вдъхновява и Елиф Шафак да напише хитовия си роман „Любов”.

 „Тайната на Руми” съдържа речник на имената и речник на термините, употребени в текста, както и източниците, ползвани от автора. Преводът от английски език на основния текст, както и на стиховете, е на Анна Карабинска-Ганева. Автор на корицата е художникът Дамян Дамянов.

*

О, как копнея за другар, да разпознае моя зов и своята душа да слее със моята душа в едно!

Руми

Откъс от „Тайната на Руми”, Брад Гууч

ПО ПЪТЯ НА КОПРИНАТА

Първоначално семейството на Руми избирало най-късия път между две точки, за да стигне до следващото място за отдих. Когато навлезли в по-далечни територии, те се включили в сложната мрежа от търговски маршрути, които свързвали Китай, Индия и Персия със Средиземноморието. Тази добре поддържана система от главни пътища, която арабите наследили от ранните персийски царства, тръгвала от Багдад и обслужвала както търговски, така и религиозни нужди. Макар че през следващите векове тя получила името Път на коприната, коприната била само една от многобройните превозвани стоки, включващи всякакви товари – от подправки и фино стъкло до амониев хлорид за обработка на кожата на седлата и хамутите.

В по-крайните си точки Пътят се превръщал в необозначена пътека през пустинни местности и стръмни планини. Както повечето пътници от Балх, семейството на Руми поело на юг, по маршрут, който отвеждал до най-натоварения търговски път, Великия хорасански път, по посока към Багдад и Мека. Прекосявайки Хорасан, пътят продължавал на запад, между Великата пустиня от южната му страна и Табаристанските планини от северната. Семейството се спуснало през високопланинските райони на Персия, за да пресече река Тигър и да влезе в Багдад през източната Хорасанска порта. След това основният Път на пилигримите тръгвал от Западен Багдад и водел към Мека и Медина, прекосявайки обширната Арабска пустиня по права линия.

Пътуването оставило дълбок отпечатък у младия Руми както външно, така и вътрешно, макар че пълното му въздействие той осмислил едва по-късно. Докато бродел из великите ислямски градове, Руми се сблъскал с изумителни гледки, но още по-съдбоносна била срещата му с важните обекти на неговото поетическо, културно и духовно родословие в Нишапур, Багдад и Мека. Нишапур бил един от най-оживените центрове на религиозната поезия, където мистиците предизвиквали статуквото със скандалните си творби. Багдад бил истинският център на нервната система на ислямския университетски живот и на суфизма още от самото му зараждане, а също така и седалище на халифа, който бил едновременно папа и цар. В Мека мюсюлманите от всички поколения идвали да размишляват поне веднъж в живота си за връзката между душата и Бога, която вълнувала Руми от най-ранна възраст. Невъзможно е да си представим зрелия Руми без тези впечатления, натрупани по време на десетгодишното пътуване, които стават част от неговата идентичност.

Първата продължителна спирка за семейството била в Нишапур, разположен близо до североизточната граница на днешен Иран. Те пристигнали в града някъде около 1216 година, когато Руми бил на десет години. Нишапур бил четвъртата от големите столици на Хорасан, най-населеният град, разположен в най-западната точка на самата граница на родните земи на Руми. Спирането предоставило на семейството дългоочакван отдих след дългите и трудни преходи. Пътищата, извеждащи от Балх, били лошо поддържани, с много отклонения и минавали през прашни, опустели местности, където се криели бандити, или през безкрайни, голи долини, нашарени тук-таме от чимове зелена трева или гнезда червени макове, където само от време на време се срещали самотни кирпичени къщички или палатки на овчари номади. Това трудно начало поставило на изпитание издръжливостта и здравето на Баха Валад. След относителния комфорт на дома и мектеба тежките условия на пътуването били изпитание и за младия Руми.

През 1216 година в Нишапур пребивавал и географът пътеписец Якут, който бил преминал през същите места (и често в същата година) като семейството на Руми. Описанието му вероятно отговаря на града, който Баха Валад и семейството му заварили при пристигането си, белязан от големите земетресения през 1145 и 1153 година и от разрушенията след обсадата от огузките тюрки, които заловили и отвели великия султан Сан джар Селджук. По-късно в поезията на Руми Санджар се появява като символ на могъщ и мъдър владетел:

Откакто скрих се в твойта сянка,

съм като слънцето в небето.

Откакто станах роб на любовта,

аз съм и хан, и Санджар султан.

Ключови думи:
Коментари